English post here.
Здрасти, Нийл,
Пробвах да прочета последния ти пост (Roger and Me) от RSS агрегатора ми, но ме пренасочи към Грешка 404 - страницата не съществува. Ами... таковата, благодаря. К.
Здрасти, Нийл,
Пробвах да прочета последния ти пост (Roger and Me) от RSS агрегатора ми, но ме пренасочи към Грешка 404 - страницата не съществува. Ами... таковата, благодаря. К.
Явно блог-платформата има проблеми в момента и постовете не се публикуват. Защо се появяват доволно в агрегаторите, а в блога - не, е загадка, която несъмнено ще се разреши с времето...
Значи това е нещо като пост-отбелязка, с който проверявам дали публикуването е успешно и дали ще се видят предишните постове.
Тази снимка е може би единствената, на която с кожено яке е друг, а не аз.
Както казах и преди, доволен съм от първоначалните ревюта на "Беоулф" , защото ми беше писнало от безбройните глупости в интернет, надраскани от хора, възползващи се от древната привилегия уверено да пишат онлайн за неща, от които хал хабер си нямат.
Едва ли всички ще харесат филма, както не всички харесват кой да е произволен филм, но според мен той е много повече "филмов", отколкото са били очакванията. Аз самият вероятно се кефя прекалено много на изказвания в стил "смятах, че ще е боклук, но после го гледах и..." в първите ревюта, които започнаха да излизат. Например в "Анимейшън Магазин" http://www.animationmagazine.net/article/7565 пишат така:
Блогът на Ан Томсън от "Варайъти", посветен на "Беоулф" - http://weblogs.variety.com/thompsononhollywood/2007/11/beowulf.html - цитира ревюто на Стивън Шафър, което започва така:
и завършва така:
А любимият ми цитат е от блога на един човек, присъствал на снощната премиера - http://moschus.livejournal.com/83515.html
Ето горе-долу пълен транскрипт на пресконференцията за "Беоулф", на която цитатите от Анджелина Джоли са взети тотално извън контекст, по целия свят.
Между другото, моето мнение е, че образователният пакет по Беоулф е просто неправилен. Част от идеята на сценария на филма "Беоулф", който написахме с Роджър, са моментите, където той се различава от епоса "Беоулф" и разглежда взаимоотношенията между човека и разказа за човека. Според мен не бива да се слага историята, съчинена от нас, в учебни материали - изглежда просто начин оправдано да се вбесят преподавателите на "Беоулф", чиято задача си е достатъчно тежка и без ние да им утежняваме живота. Щеше да е по-интересно или да се включи оригиналът, или да се разгледат разликите. Аз бих насърчил гимназистите да гледат нашата версия и да обсъждат какво е променено и защо.
Значи това е нещо като пост-отбелязка, с който проверявам дали публикуването е успешно и дали ще се видят предишните постове.
Тази снимка е може би единствената, на която с кожено яке е друг, а не аз.
Както казах и преди, доволен съм от първоначалните ревюта на "Беоулф" , защото ми беше писнало от безбройните глупости в интернет, надраскани от хора, възползващи се от древната привилегия уверено да пишат онлайн за неща, от които хал хабер си нямат.
Едва ли всички ще харесат филма, както не всички харесват кой да е произволен филм, но според мен той е много повече "филмов", отколкото са били очакванията. Аз самият вероятно се кефя прекалено много на изказвания в стил "смятах, че ще е боклук, но после го гледах и..." в първите ревюта, които започнаха да излизат. Например в "Анимейшън Магазин" http://www.animationmagazine.net/article/7565 пишат така:
"Невероятно завладяващо и вълнуващо постижение и всички, работили по него, трябва да гордеят с това.
От първото нападение на чудовището Грендел на залата за пиршества на крал Хродгар става ясно, че това не е "Полярен експрес". "Беоулф" е кървав, непристоен, безцеремонен, секси и като цяло як. Годината е 518 от н.е. и едноименният герой пристига в датското кралство Хеорот, за да го освободи от завладелия го демон. Самохвалко, надут и напълно мачо, той отначало прилича на роднина на героя на Джерард Бътлър от "300", но впоследствие се оказва силно непълноценен герой, подобен на трагичен образ от древногръцка трагедия. Сценарият на Нийл Геймън ("Коралайн", "Маска-огледало") и Роджър Евъри ("Криминале") си позволява някои отклонения от оригиналния сюжет и изтъкава интелигентна и заплетена мрежа, която намеква, че eпосът, рожба на устно предание, е само половината от историята.
Често съм поставял под въпрос логиката на усилията, положени за създаване на реалиситични CGI герои, когато просто можеш да снимаш реални артисти, но в този конкретен проект това има смисъл, защото целта е хората и чудовищата да изглеждат от един и същ свят...
... Жалко, че филмът вероятно няма да бъде допуснат да се състезава като "Най-добър анимиран пълнометражен филм" на тазгодишните Оскари, защото повечето хора ще го възприемат като анимация. От друга страна, няма да е честно да се бутне при филми, които са изцяло анимация. В този си вид "Беоулф" е в отделна, собствена категория и Академията не знае какво да прави с него. Но ще бъде принудена да измисли нещо, особено ако филмът има голям касов успех.
"Беоулф" успява там, където повечето летни "хитове" тази година се провалиха - истинско развлечение със завладяваща история и сложни, неклиширани образи. Не е съвършен филм и ще има много критици, но според мен е една от големите изненади на годината и заслужава да се гледа от много хора. Сигурен съм, че изглежда добре и на стандартна прожекция, но си направете услуга, шофирайте няколко допълнителни километра до IMAX кино и го гледайте в 3D.
Блогът на Ан Томсън от "Варайъти", посветен на "Беоулф" - http://weblogs.variety.com/thompsononhollywood/2007/11/beowulf.html - цитира ревюто на Стивън Шафър, което започва така:
"Око да види, ръка да пипне" е наполовина вярна пословица за огромния, монументален "Беоулф" на режисьора Робърт Земекис, който тръгва по кината на 16 ноември. Екстравагантната адаптация на епоса за прокълнатото кралство пресъздава една Дания от 6 век, тъй образна, романтична и завладяваща, сякаш виждаме оживял триизмерен комикс за принц Храбър, детска фантазия, реализирана така пълноценно, че зрителят е вцепенен от удоволствие."
и завършва така:
Големият въпрос за Оскарите - за най-добър филм ли ще бъде номиниран, или за най-добра пълнометражна анимация?
А любимият ми цитат е от блога на един човек, присъствал на снощната премиера - http://moschus.livejournal.com/83515.html
Винаги е забавно да идеш на филм без никакви очаквания и да разбереш, докато вървят финалните надписи и осъзнаваш в пълнота последните моменти, а опиянението от невероятната история замайва публиката - аплодисментите, изречените коментари, подслушаните разговори докато се изнасяме от киното - че си един от първите зрители на филм, който ще се превърне в голям хит и че си го гледал без надъханите очаквания и влиянието на рекламата, без да знаеш сюжетните разкрития, което скоро ще е невъзможно за зрителите по света, освен ако не са живели в колиби и пещери. А той ще стане хит не защото е маркетингов продукт и корпоративно мероприятие (и продължение на продължение на продължението), а защото е просто хубав, чак до мозъка на костите на добре измислената история и хората ще го харесат и ще разкажат на други колко им е харесал. Както аз разказвам на вас сега. Колко старомодно и положително архаично.
Ето горе-долу пълен транскрипт на пресконференцията за "Беоулф", на която цитатите от Анджелина Джоли са взети тотално извън контекст, по целия свят.
Между другото, моето мнение е, че образователният пакет по Беоулф е просто неправилен. Част от идеята на сценария на филма "Беоулф", който написахме с Роджър, са моментите, където той се различава от епоса "Беоулф" и разглежда взаимоотношенията между човека и разказа за човека. Според мен не бива да се слага историята, съчинена от нас, в учебни материали - изглежда просто начин оправдано да се вбесят преподавателите на "Беоулф", чиято задача си е достатъчно тежка и без ние да им утежняваме живота. Щеше да е по-интересно или да се включи оригиналът, или да се разгледат разликите. Аз бих насърчил гимназистите да гледат нашата версия и да обсъждат какво е променено и защо.
