Изкарах чудесно.
(Разказът ми ще бъде малко телеграфен, тъй като в момента се намирам на летище Нарита и скоро ще повикат моя полет...)
Бях поканен да участвам в Ad Congress – държах реч за въображението и защо то е нещо хубаво, а след това, в събота сутрин, направих литературно четене на цялата първа глава на The Graveyard Book, интервюираха ме и раздадох автографи на около 200 души. (По план трябваше да бъдат само първите 100 от опашката – някои бяха започнали да се редят още в полунощ – но накрая реших да удължа подписването с 45 минути.) После отидох в Манила. По пътя изчетох наградените разкази от конкурса Philippine Graphic/Fiction Awards – страшно съм впечатлен от качеството им! Церемонията по награждаването беше организирана от Fully Booked и така, в събота сутринта се озовах в тяхната зала с купища копия на Expeditions, които трябваше да подпиша. Това са двата сборника (проза и комикси) с наградените творби и подгласниците им от миналогодишното, първо издание на конкурса. Последваха множество интервюта и мащабна пресконференция. Насладих се на странното преживяване да бъда асистент на фокусник (на филипинския илюзионист Ерик Мана) и връчвах награди пред огромна тълпа (напук на дъжда). Съобщих, че от следващата година ще има нова категория в конкурса (за късометражен филм) и в един момент завлякох Майк с мен на сцената (когато ме попитаха какво е да пишеш за деца и да бъдеш родител в същото време). Също така почти обещах, че ще се върна за следващите награди догодина и че отново ще раздавам автографи, ако се случи така...
(Пътуването беше прекрасно. Но синът, който ме придружаваше, определено допринесе много за това.)
След това имаше вечеря с победителите и журито от миналогодишния конкурс.
Върнах се в хотела, а на следващата сутрин станах в 5.00 за да отпътувам от Манила. И ето ме тук.
