петък, 28 декември 2007 г.

"...making a gift for you"

На 4 декември 2007 г. Нийл написа:

Проблемът със снега е, че не можеш просто да излезеш да си разхождаш кучето. Трябва да се подготвиш. Трябва да се опаковаш, да си сложиш ръкавици и ботуши, такива работи. После кучето подскача и изчезва, показва се пак, пак подскача (същия цвят като снега е и лесно изчезва), а ти просто газиш след него, или пред него, или някъде на същия континент като него, тананикаш си "Skullcrusher Mountain" на Jonathan Coulton, снегът вали по косата и лицето ти, а дори не можеш да направиш хубави снимки с телефона си, защото ръкавиците са прекалено дебели, а когато успееш, пръстът ти пречи и не можеш да видиш екранчето. Но въпреки това всичко е бяло и красиво и дори изриването на снега по алеята четири пъти на ден е забавно, един вид...


Повечето снимки ще излязат така:



А дори и на снимките без пръсти, Кабал прилича на "бялата невестулка".


.....

Марк Бъкингам ми изпрати илюстрациите за „Од”. Ето една за Глава трета...



(Някой ми писа с въпрос как е възможно да има печалба или авторски приходи от книга от десет пенса – или дори една лира. Отговорът е – не е възможно. Световният ден на книгата е добра кауза. Издадохме книгата безплатно.)

...

И накрая, видео от стачката на писателите с послание за всички ни. Особено милички животни.

(Ако имате RSS хранилка, в която не се вижда, кликнете на линка в поста, или тук.)

неделя, 23 декември 2007 г.

Kids! Save! Money!

На 3 декември 2007 г. Нийл написа:

Изглежда, че "Од и ледените великани" се продава в Amazon.co.uk с отстъпка 90%. Продават я за 10 пенса... Може би е грешка, или може би е лидер в загубите, не че за една лира е скъпа. Но реших, че трябва да ви кажа, понеже Амазон спазват грешките си. И помнете, тя излиза чак март месец. (И е илюстрирана от Марк Бъкингам. Ура! ) (Зависи къде живеете, може да си струва само ако поръчате няколко екземпляра, които да раздадете на приятели.)

[Да добавя, че току-що сложиха 90 пенса "такса сорсинг", което пак връща цената на една лира.]

[[Още по-късно: А сега официално върнаха цената на една лира.]]


Със спестените пари можете да отскочите до сайта на Тод Клайн, http://www.kleinletters.com/ и да си купите репродукция с автограф, с автор Алън Мур и с шрифт от Тод. Прочетете повече тук: http://kleinletters.com/Blog/?p=589

(И за да добавя малко цвят, ето снимка на гореспоменатия Най-велик Жив Англичанин, на която пие чай на моя рожден ден.)


Labels: ,

posted by Neil at 8:56 PM

събота, 22 декември 2007 г.

strikes and scripts and stuff

На 3 декември 2007 г. Нийл написа:



Чувствам се много калпав стачник. Стачката на Гилдията на американските писатели бе обявена в деня преди заминаването ми от Лос Анджелес за Англия и оттогава съм на 1500 километра от стачните постове. Всеки ден получавам мейли, които ми съобщават къде точно в Ню Йорк ще има стачни заграждения, но Ню Йорк е много далеч за посочените срокове. Аз дори съм в друга страна. Сега започвам да работя усилено по последните глави на "Книга на гробищата", може да се покрия, за да ги завърша и да изчезна напълно.

В случай, че някой има въпроси (съдейки по списъка в ЧЗВ, въпроси имат доста хора), да, напълно подкрепям и одобрявам стачката и, независимо колко полза има, гласувах за стачката (заедно с около 95% от членовете на Гилдията на американските писатели, така че това не е изненада).

Най-озадачен съм от факта, че на други места по света, се приема за даденост, че на авторите се плаща, когато творбите им се гледат в реално време. Ако напишех телевизионен сериал в Англия, щях да получа по-малко пари предварително (не много по-малко, де), но ще бъда добре компенсиран с повторенията, ДВД-тата, интернeт продажбите и т.н. (Не че е много важно, но получавам 125 пъти повече авторски права от роман с твърди корици, отколкото от ДВД със същата цена.)

В края на този пост - за да не счупя RSS хранилките - що сложа две видео резюмета по темата. Пристрастни, разбира се.


...

Здрасти, Нийл,
Гледах "Беоулф" веднага щом излезе и го харесах,макар че не може да се мери със "Звезден прах" , който просто ме отнесе.
Стори ми се обаче, че забелязах две грешки в "Беоулф". Първата са планините в Дания. Дания е известна с липсата си на планини и това повод за много шеги от исландци като мен за страната, която ни е владяла. Но после някой писа във форумите на imdb.com, че макар това да не отговаря на реалността, съответства на поемата:
"'...... моряците съзряха суша, блестящи скали, стръмни върхари, пропасти дълбоки.' "

Устното предание действа така на поемите. Версията сигурно е записана от човек, който никога не е виждал Дания. Сигурно има версии, които възпяват прекрасните равнини на Дания, но за нас те са загубени завинаги. Другият момент е малко трудно да бъде обяснен от поемата. Исландия се споменава поне два пъти във филма, което е неуместно, защото вероятно по това време не е била населена, нито пък човек, който е знаел за съществуването й, би я нарекъл с това име. Само обичта ти към тази страна ли ви накара да я споменете, или има и други причини? Или ще минеш по лесния път и ще прехвърлиш вината на съавтора? Исландците няма да се обидят, защото обичат да споменават страната им. Както и да е, благодаря ти, че пишеш този блог, особено ми е забавно, защото често и благосклонно споменаваш фолклора (аз съм специалист по фолклор) и библиотеките (аз съм библиотекар и информационен експерт).

поздрави от Корк, Ирландия
Оли Гнейсти Солейярсон


Да, скалите и високите планини са от поемата.

В сценария диалогът беше следният:

"Те пеят за срама ни от средното море до ледените земи на север."

Не съм сигурен дали това са действителните реплики на Антъни Хопкинс във филма. (И нямам ни най малка представа откъде се е взела също толкова анахроничната реплика за Винланд от стражата на Скилдинг. Не беше нашия сценарий с Роджър.)

Между другото да спомена пак книгата със сценариите на "Беоулф" , съдържаща много отговори на подобни въпроси, но нито едно от описанията й в интернет не обяснява какво точно представлява тази книга.

Намерих едно ревю, (http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm) където се казва:

Как е възможно от сценарий, пълен с черва, кръв и мръсни думи, да се получи анимация с рейтинг "забранен до 13" Вижте "Беоулф: сценариите" (HarperCollins Entertainment, $16.95), която всъщност съдържа два сценария, и двата от автора на графични романи Нийл Геймън и сценаристът Роджър Евъри, носител на Оскар.

Първият сценарий е съчетанието от автора на "Криминале" (Евъри) и автора на "Сандман", "Звезден прах" и "Американски богове" (Геймън), без правила и външна намеса. Вторият е техния вариант на окончателния сценарий за снимане.

Евъри е написал предговор и "средговор", които описват продължилата му десетиления мания по Беоулф - древна поема от 3000 реда - и нарастващото му желание да го пресъздаде на голям екран. В крайна сметка, с цената на агония, той се отказва да режисира "Беоулф" заради големите пари от Стивън Бинг и страстта на режисьора Робърт Земекис към този проект. Геймън е автор на "послеслова", в който за увода пише: "Роджър Евъри е прекалено откровен за създаването на сценария. Това е така, защото е побъркан светец."

Геймън и Евъри за пръв път се събират в Мексико през 1997 г., за да създадат първия вариант, напоен с текила, в която любовта на чудовището Грендел към човешко месо не знае цензура. Той обаче следва последователността на събитията на оригиналната староанглийска поема.

След това Земекис им разрешава да си позволят кинематографична свобода, заедно с благославията им да дадат воля на въображението си, защото неговата новаторска анимация (като в "Полярен експрес") не знае граници.

Последователността на събитията и обстановката в последния вариант са сменени - вместо история в две части и в две страни, Беоулф започва и свършва в двора на крал Хротгар. Беоулф получава трона на Хротгар, вместо да се върне у дома си. Вместо срещнем младия Беоуелф като мускулест победител на дракони, първо срещаме стария крал Беоулф в двора му ... и е очевидно, че преживяването е съвсем различно от това в първия сценарий.

Също тъй интересни като измененията на сценария са откровенията на Евъри. Например, той най-после намира покой, задето е предал "милото" си на Земекис, когато "З." се съгласява да използва Криспин Глоувър да играе чудовището Грендел. Режисьорът се кара с ексцентричния актьор по време на снимките на "Завръщане в бъдещето 2", което кара Глоувър да даде под съд Земекис, когато режисьорът вмъква образа му между сцените. "До ден днешен, присъдата защитава актьори от използване на образите им без тяхно съгласие. ", пише Евъри.

Все пак Глоувър получава ролята, а Земекис използва новосъздадената технология за да го превърне в чудовище на екрана, което вероятно е било достойно отмъщение.

Книгата със сценарии за "Беоулф" съдържа и рисунките на Стивън Норингтън, поръчани от Евъри още когато е мислил, че ще режисира първия си вариант, което допълнително раздухва въпроса, зададен от представянето на двете визии една до друга : "Ами ако...?"

(Споменаването в песента обаче е изцяло моя вина. Съжалявам.)
...

Здрасти, Нийл, аз съм фен от Швеция, който се надяваше да купи твои книги от Audible.com, но там не искат да продават на шведи. Ако няма шведски или поне европейски търговец на твоите аудиокниги, никой няма да ми вземе парите и ще си продължа да слушам само Орсън Скот Кард.

Има много проблеми с аудио правата по света, което значи, че фирмите-търговци на музика и книги не продават всичко навсякъде. При аудиокнигите, можеш да купиш диска и да ги рип-неш сам. Има дори някои дискове с mp3-ки, които не се налага да ги рипваш, просто ги пускаш на мр3-плейъра.

(Току-що проверих и Амазон има намаление на аудикнигата "Синовете на Ананси", което е най-евтиният начин да си купиш аудиокнигата.)

Нийл, питах се какво мислиш за книгите на Филип Пулман и полемиката свързана с новия филм по първата му книга.
Джесика

Филип Пулман ми харесва много, книгите му също, мисля, че полемиката е глупост. Това стига ли?

...

И ето видеото:


и още едно:

неделя, 16 декември 2007 г.

morpheus and nightmares and such

На 2 декември 2007 г. Нийл написа:

Все забравям да сложа линк към това:

http://www.comicmix.com/comic/comicmix/mundens-bar/2/reader/

Освен, разбира се, ако съм си спомнил да сложа линк към него, а после съм забравил, че съм го сложил. В който случай значи забравям, че съм си спомнил да сложа линк към него.

Марк Хемпел интерпретира "Сандман", един вид...

събота, 15 декември 2007 г.

Thinking Out Loud Mostly

В събота, 1 декември, Нийл написа:


Последната седмица, по няколко глави на вечер, защото не ти се ще да я изгълташ цялата наведнъж, четох следващата книга на Джийн Улф AN EVIL GUEST. Мисля, че ще трябва да я прочета отново. (Съвсем нормално е да се чувстваш така, след като си приключил роман на Джийн Улф). Пиша за нея тук, за да си подредя мислите. Действието се развива около деветдесет години напред в бъдещето, макар че това бъдеще изглежда като високотехнологична 1930-та (умишлено, предполагам, защото в творбите на Джийн Улф е по-сигурно да мислиш, че всичко е умишлено), дотолкова, че се усещаш как, четейки книгата, търсиш ключ към нея. Очевидният ключ е Лавкрафт, чиито инициали са появяват рано, а по-натам в книгата откриваме Miskatonic University и самия Great Cthulhu (макар и не точно по име) и все пак това не помага съвсем за разбирането какво точно четеш.


Книгата разказва историята на Каси, второстепенна театрална актриса, която е на път да стане звезда на Бродуей, благодарение на магьосничеството на г-н Gideon Chase, мистериозен хай-тек мъж, разрешител на проблеми. Каси е на път и да се обвърже с мултимилиардер наречен Bill Reis, който може би се опитва да я убие. (Има го и Ханга, богът на акулите от страховитата история на Улф "The Tree Is My Hat" от сборника Innocents Aboard ). Моментът, в който почувствах, че напипвам ключа към тази книга, беше моментът, когато името Cranston се появи. Като в Lamont и в The Shadow. Което придаде смисъл на няколко неща, едно от които как Gideon Chase и Bill Reis започват да замъгляват умовете на хората, всеки по своя си начин, на фона на хай-тек джаджи и приключения. И когато осъзнах това, книгата се разлюля и размести в главата ми и започна да изглежда правилно и разумно, че това е нещо като 1930-та година в бъдещето, че книгата се движи от нещо като хорър към нещо като шпионско приключение (с ФБР агенти и надпревара между правителствени служби) с техника, понякога неразличима от магията; че присъства Chthulhu, както и един театрален мюзикъл, наречен Bride of the Volcano God; че Каси е актриса, подобна на Марго Лейн; че изключително истинските полинезийци от "The Tree Is My Hat" са подменени с повече от необикновени характери, сякаш излезли от филмова сцена; че има поне един върколак (скрити вълци има в повечето книги на Улф, може би във всичките) и едно зомби, както и неща подобни на грамадни прилепи, които още не съм сигурен какво точно представляваха. Книгата е булеварден трилър и това е комплимент, защото Джийн Улф разбира от булевардни трилъри (написа чудесна имитация на такъв в "The Island of Dr Death and Other Stories") и, защото тук той създава особен вид жанрова смесица – булеварден приключенски трилър от 21 век, с елементи на фантастика и хорър, каквато едва ли друг би могъл да напише.

Здравей Нийл,"A near death experience with a bumblebee"

Статия за спорното авторство върху „Footprints”
http://www.poetryfoundation.org/journal/feature.html?id=180239

- G

Както е споменато в Sandman 15, мисля. Знаеш ли, на мен дори повече ми харесва идеята, че е предизвикала масова безсъзнателност и е накарала стотици хора да я изписват, независимо дали искат или не.


Здравейте!

Аз уча стилистика в Нотингамския Университет и смятам да правя корпусно лингвистично проучване върху езика, използван в сценария на Беоулф, носещ усещането за Германска/Скандинавска история.



Сдобих се със сценария, но за да направя добро корпусно проучване, текстът ми е необходим в електронен формат. Започнах да сканирам страниците, но това е досадна работа. Бихте ли ми казали дали има някъде в мрежата електронно копие на сценария на Беоулф. Проверих в google и обичайните сайтове, но без успех.

Благодаря Ви за отделеното време. Ще бъда много благодарен за всяка помощ, която можете да ми предложите.



Няма го в мрежата, доколкото знам, но вероятно ще можете да си го купите като електронна книга. Което ми напомня, че щях да пускам линк към блога на Карл Хейгън, по-точно http://www.polysyllabic.com/?q=node/201http://www.polysyllabic.com/?q=node/202http://www.polysyllabic.com/?q=node/203 (там имаше версии на сценария с много алитерации и изрази, но никоя от тях не оцеля в последния режисьорски вариант)


http://www.polysyllabic.com/?q=node/204 (където се казва, че двамата с Роджър сме се осланяли изключително на превода на Seamus Heaney, което сигурно щяхме да направим, ако този превод беше наоколо през 1997, но той не беше.)






петък, 14 декември 2007 г.

Heading Bookward

На 29 ноември 2007 г. Нийл написа:

В момента пиша "Книга на гробищата". Или поне се мъча да се върна при "Книга на гробищата". Вчера потвърдих корекциите на цвета и шрифта на Абсолютният Сандман Том 3 -- най-после "далматинци" ще бъде написано правилно! -- а днес трябва да напиша увод към един текст в него (за Сандман 50 -- единственият непълен текст в цялото издания от 75 броя на "Сандман") и послеслов към третия том. (Догодина DC издават "Абсолютният Сандман" 3 и 4.) А днес пиша и предговор към сборник със статии от покойния професор Франк МакКонъл, който написа увода към THE KINDLY ONES и беше забележителен и достоен човек.

Здравейте! Сигурен съм, че г-н Геймън няма да прочете това и съдейки по подобен въпрос в раздела ¤|"Често задавани въпроси", може би няма и да иска.

С един приятел смятаме на да напишем разказ и/или сценарий, базиран на главните сюжетни елементи на Сандман IV. Не сме сигурни дали е необходимо да търсим правни "вратички" и решихме да се обадим първо на вас, преди да се свържем с DC.

Благодаря,

Майкъл Гарити

Майкъл, това е един огромен блог, пълен с информация. Бързо търсене в сайта показва, че за пръв път съм отговорил на този въпрос през месец октомври 2002 г. преди повече от пет години. Има и отговор в раздела ЧЗВ, защото е често задаван въпрос. ( В началото споменаваш, че си чел отговора в ЧЗВ.) Опасявам се, че отговорът е същият. Ако искаш да правиш нещо по "Сандман", трябва да се свържеш с DC Comics или Warner Brothers, и те почти сигурно ще отговорят с "не".

Въпрос за голота...

Почти всяко ревю на "Беоулф" споменава сцената с голия Беоулф в битката му с Грендел: мнозина я намират непреднамерено смешна; един-двама изпадат в спекулации, че е била "преднамерено" смешна, но както и да е, направила е впечатление на мнозина. (Впрочем, харесва ми как романизираният разказ на Кайтлин казва в прав текст, че Грендел няма полови органи, така че там няма нищо за гледане, буквално...) Струва си да попита човек, доколко голотата на Беоулф е решение на вас двамата с Евъри, и доколко на Земекис? Питам се дали се е провел разговор от рода на "той е гол в оригиналната поема, как да го предадем във филма, когато мъжката голота автоматично означава рейтинг "забранено за деца".

(Както каза един приятел, който много хареса "Беоулф": "Обещаха голи сцени! Анджелина е гола, но е покрита! Беоулф е гол, но и той е покрит!")

Крис Уолш

П.П. За да сменя рязко темата, благодаря ти, че миналия месец спомена Проекта "Ерин".

Тези неща - как се снима битка с голи герои, всъщност и с облечени герои - е изцяло режисьорско решение. (Във филм като Беоулф, където всеки пиксел е решение, може да се предположи, че всичко е режисьорски решение.)

Ако се интересуваш какво сме написали с Ейвъри през май 1997 (което аз го наричам версия "Джабъруоки") и каква е разликата с оконочателния киносценарий (който беше окончателния вариант на Роджър и Нийл, модифициран от Робърт Земекис преди да започнат снимките), плюс дълъг и изключително откровен увод от Роджър за това как е започнал, как е оживял, и защо в крайна сметка Роджър го продаде на компанията на Стив Бинг, за да го режисира Боб Земекис, вместо да го направи сам, значи може да погледнеш книгата със сценарии http://www.harpercollins.com/books/9780061350160/Beowulf/index.aspx

Драги Нийл,

Чета сайта ти всеки ден, но ОЩЕ не съм станал известен писател. Къде сбърках?

-аЗ.

Ами примерно, или не пишеш достатъчно, или не си завършваш материалите, не ги публикуваш, или пък, ако случайно правиш всичко това, значи се тревожиш не за каквото трябва. Впрочем, "известността" е горе-долу толкова от полза на един писател, колкото голяма, екипирана, туристическа раница на примабалерина. Честно.

Тъй. Отивам да работя.


четвъртък, 6 декември 2007 г.

Jerusalem

В предаването Afternoon Readings на BBC Radio 4 - http://www.bbc.co.uk/radio4/arts/afternoon_reading.shtml - ще бъдат излъчени поредица разкази, вдъхновени от творчеството на Уилям Блейк. Единият от разказите е мой - казва се Jerusalem и е за града, своеобразието му и за песента. Можете да го чуете идния вторник и след това ще има повторения през цялата седмица. Ако трябва да съм честен, не мисля, че се получи много добре. Нещо се обърка някъде по средата и така и не успях да го върна в правия път. Може би разказът иска да се превърне в нещо по-дълго, може да се окаже началото на нещо друго, а може и просто да е един от онези случаи, в които кексът не бухва. Не зная. Но със сигурност ми се иска отново да се се срещна с онзи хора . В разказа трябваше да има духове, които така и не успяха да се появят. Струва ми се, че и блейковото озарение, към което се стремях, също не се получи. Но пък четенето на Санди Мортън е прекрасно.

сряда, 5 декември 2007 г.

so you know

На 26 ноември 2007 г. Нийл писа:

Знаете ли кой ми е любимият момент от престоя ми във Филипините?

Eто този...

http://diveabout.multiply.com/journal/item/13/The_Proposal_co_Neil_Gaiman

(Добавено: Ето http://volcanogirl28.livejournal.com/142806.html и версията на Мауи.)