сряда, 21 ноември 2007 г.

Birthdays

Идвам от пресконференцията във "Втори живот". Точно преди да започнем, симпатичната дама от "Уорнърс" се оттегли, за да проведа интервюто насаме. "Преди да си тръгнеш", помолих я аз, напълно наясно, че всичко, което може да се развали, се разваля, "дай ми координати за регистрация, в случай че връзката прекъсне."

Понеже всичко, което може да се развали, се разваля, на другия край на Лондон връзката на Роджър Евъри прекъсна, а той нямаше координатите, така че се наложи аз да говоря безспир, за да компенсирам липсата му.

Иначе досега рожденият ден беше хубав. Дадох много интервюта и в двата останали свободни часа, пих чай с моя приятел Дерън Браун за пръв път от този пост насам, което бе удивително приятно (и с изненада открихме, че сме учили в едно училище).

Починал е Норман Мейлър
Някакви мисли?
Никакви мисли?

Малко ми е тъжно. Някъде към 1990 г. бях на вечеря с Норман и Норис, на гости у Марта и Джон Томасис. Норман беше зверски интелигентен и в един момент ме изненада като посред тирадата си за англичаните, хинина и тоника, се усети, че и аз съм англичанин и отчаяно взе да ме уверява, че не е искал да ме обиди - точно обратното на злъчния имидж, който си е изградил. Харесах "Духът на блудницата" и "Древни вечери", не съм фен на ранните му неща, които го направиха известен, но отначало "Сандман" бе приет сериозно до голяма степен именно заради неговия цитат на корицата на "Сезонът на мъглите", за което съм му вечно признателен.

Добавено: Марта разказва за това в този линк.
http://www.comicmix.com/news/2007/11/10/norman-mailer-neil-gaiman-fanboy/

Трябва да попитам - защо отказа да интервюираш Нико? Аз съм донякъде фен на "Велвет Ъндърграунд" и мисля, че ще ми е също толкова интересно да разговарям с нея, колкото и с Лу Рийд (който според мен е един от най-интересните образи в съвременната музика). Струва ми се, че на онзи етап не си бил в позиция да отказваш интервю без достатъчно смислена причина. Така че, изплюй камъчето, драги ми господине!

Защото към онзи момент - 1984 г. - тя беше развалина-наркоманка и не можеше да сглоби повече от едно изречение - което не я правеше подходяща за интервю. След като изчезна в тълпата, мениджърът й ме погледна и попита:
"Нали няма да я интервюираш?".
"Не мисля", отвърнах аз.
Има една много хубава книга за Нико по онова време - "Краят, или песни, които не пускат по радиото", ако не ме лъже паметта от Джеймс Янг.

(Вижте http://www.james-young.com/nico.html)

....

По-късно. Г-н Геймън пи прекалено много шампанско, за да продължи този пост.

& марш в леглото.