сряда, 22 април 2009 г.

J.G. Ballard and the way the future was

На 20-ти април, 2009, Нийл Геймън написа:




Като момче обичах Дж. Г. Балард. И като тинейджър обичах Дж. Г. Балард. И като възрастен обичах Дж. Г. Балард. Но все различни книги, в различните времена – като момче четях и харесвах ‘бедствените’ му романи, в които светове се давеха, или бяха отнасяни, или бавно се превръщаха в кристал, като и разказите от Vermilion Sands (особено един – "The Cloud Sculptors of Coral D"). В тийн- годините измъкнах от библиотеката странния, предизвикателен Балард (най-много обичах „Concrete Island” – робинзониада за мъж, изхвърлен след пътен инцидент на остров насред натоварена магистрала). Като млад мъж харесвах „Empire of the Sun” – но никога не престанах да обичам старите романи, дори когато откривах новите.

По някое време през 1985-та приятелката ми Кати Акър ме заведе на парти/представяне на книга/някакво събитие, някъде из Лондон, където срещнах Уилям Бъроуз и Джим Балард. Стояха там и си говореха, припомняха си Лондон от 1960-та. Не знам какво, или кого съм очаквал, но Джим Балард тогава, а и всеки път след това, беше плашещо нормален – като протагонистите от неговите извисяващи се или потъващи светове, като мъжа на магистралния остров.

С годините си останах очарован от Балард, от особения начин, по който най-скандалните му творби от края на 60-те и началото на 70-те – странни не-разкази със заглавия от рода „Защо исках да чукам Роналд Рейгън” , или романи като Crash за сексуалния фетишизъм към катастрофи и умиращи в тях красиви жени – успяваха да предрекат бъдещето, в което ние живеем, света на пост-рейгъновия контрол и психологическите последици от една мъртва Даяна, по-добре от всеки от другите фантасти, които си мислеха, че наистина предричат бъдещето.

И открих, че се колебая дали да напиша всичко това, сякаш ако не спомена нищо в блога си, ще го задържа поне още малко жив.


Снимката е на Мириам Бъркли от около 1991-ва.

...

вторник, 11 март 2008 г.

Snowmen Later

На 26 декември 2007 г. Нийл написа:

Навън е зимна приказка. Вижте:




Получих прекрасни подаръци от семейството си. Любимият ми е саморъчно направен от Мади албум със семейни снимки и кратки текстове и коментари към тях
, в типичния за нея стил. („Е, татко, въпреки, че на тази снимка изглеждаш двуглав, държа да отбележа, че поне си един добре изглеждащ двуглав човек. Ха J. Дипломирането на Майк стана повод за чудесна семейна екскурзия!!”) Просто се разтопих.

Опасявам се, че съм успял да забравя кой ми изпрати линка към процеса на превръщане на буркан в кошер на http://www.hemmy.net/2007/09/16/bees-makes-hive-in-a-jar/, обаче планирам да си купя буркан или някакво подобно странно стъклено нещо и да проверя какво ще направят пчелите
с него.

Здрасти Нийл
,

Весела Коледа! Чудех се дали, в духа на сезона и в чест на рояците си жълто-черни жужащи приятели, би публикувал връзка към инициативата на Awful Thing да залеем третия свят с пчели чрез heifer.org. http://www.somethingawful.com/d/news/bee-charity-drive.php Само срещу $30 тази Коледа можеш да изпратиш 12 500 пчели да тероризират нищо неподозиращи граждани на места като Уганда и Ел Салвадор, където смелчаците биха могли да опитат да сключат договор с пчелите за сладкия им нектар. Днес до обяд вече бяхме дарили на нуждаещите се един милион пчели и си помислих, че ти би могъл да помогнеш да ги направим десет милиона. Благодаря!

Лора


Ще направя каквото ми е по силите. В крайна сметка, не би могла да съществува земя, изобилстваща от мляко и мед, без пчели. И без, ъъъ... млекодайни бозайници.

(По случайност току-що получих прекрасен коледен падарък от един приятел - дарение на пчели чрез Heifer.org от мое име.)

...


На http://www.rottentomatoes.com/m/hellboy_2_the_golden_army/trailers.php вече има трейлър на Hellboy: The Golden Army.

Ура!
(Това вероятно означава, че мога да публикувам тук няколко снимки от времето, което прекарах на снимачната площадка и които досега прилежно кътах в тайна.)


...

Открих този сайт преди малко – простете, ако новината е стара – и се зачудих дали идеята се е появила със създаването на Коринтянина, или когато сте го създавал, сте използвал вече съществуващ „кошмарен образ”?


Добър въпрос. Мисля, че Коринтянинът съвсем определено е първият комикс-герой, който има усти вместо очи. Въпреки, че Стив Бисет (струва ми се) беше нарисувал на корицата на „Блатното нещо” въпросното блатно нещо с усти, вместо очи, няколко години преди да се появи „Сандман”. Сигурен съм, че ако се разтърсите, ще откриете, че подобен образ се е появявал и на други места през годините. Ще се радвам да ми кажете какво сте открили, ако решите да търсите. Усти-вместо-очи със сигурност е станал доста популярен от появата на Конринтянина насам, но това може би е по-скоро свързано с техническия напредък на фото манипулациите, отколкото с факта, че образът се е заселил трайно в общественото съзнание.

Честно казано, страшно се радвам като виждам, колко смущаващо действа.


(Което ми напомня, че на http://srbissette.blogspot.com/2007/12/save-me-from-myself-i-am-going.htm има глава от справочника на Голсън/Вагнер/Бисет, посветена на колекцията „Среднощни дни” на Нийл Геймън.)


Какво мислиш за факта, че в библиотеката на американския Конгрес всички шотландски автори са картотекирани в графа „английска литература”? Разбирам, че подобни библиотеки се опитват да пестят място, но не би ли трябвало все пак една толкова голяма и авторитетна библиотека да си направи труда да бъде малко по-точна в класификациите си? Ето връзка към статията на Би Би Си: http://news.bbc.co.uk/1/hi/scotland/7157708.stm

Поздрави,

Кристина


От една страна е глупаво: Шотландия си е отделна страна със собствени традиции, собствена литература и както английска, така и галска литературна традиция. От друга страна пък, това означава по-малко работа за библиотеката на Конгреса. Но пък така погледнато, биха имали още по-малко работа, ако просто картотекират всичко в графа „Книги”.


Относно: пеперуди през зимата Всъщност това не е въпрос. Снимката на пеперуда от поста от 20 декември миналата година всъщност не е на пеперуда, а на молец. Когато са в покой, молците разтварят крилете си, докато пеперудите ги държат вертикално.


Съжалявам, че ще те разочаровам, но наистина беше пеперуда... По въпроса каква точно - Хедър първа успя да я идентифицира. Ето какво казва тя:

Драги Нийл,

Заинтригувана от пеперудите, реших да направя малко проучване. Пеперудата на снимката ми прилича на малка копривна пеперуда, която е широко разпространена във Великобритания. Изглежда обича да спи зимния си сън в къщите и, ако стените са достатъчно топли, понякога излиза от скривалището си. Много информация и разкошни снимки на какавидите й има ето тук: http://www.ukbutterflies.co.uk/species.php?vernacular_name=Small%20Tortoiseshell

Успешно писане!

-Хедър

...



Здрасти, Нийл!!

Аз съм главният аниматор на „Коралайн”. Срещнахме се за кратко когато дойде в студиото преди известно време.

Както и да е. Клипчето, което качи в блога си, предизвика голямо (позитивно) оживление на уеб сайта ми. Ето, виж какво казват тук: http://www.stopmotionanimation.com/dc/dcboard.php?az=show_topic&forum=25&topic_id=4688&mesg_id=4688&listing_type=read_new

В момента за филма работят 25 аниматора, а работата им е разпределена на 37 етапа. Когато и ако ти остане време, може да наминеш да надникнеш в кухнята. Определено има какво да се види на този етап от продукцията. Весели празници и благодаря, че качи клипа на уебсайта си.

- Антъни


Прекрасно е, че хората започват да говорят за това. Измина повече от година, откакто бях в студиото на Лайка и станах свидетел на началния етап от работата по „Коралайн” и съм наистина впечатлен от всичко, което видях от тогава насам.

...

А когато се прибрах вкъщи, ме чакаха собствените ми две копия на лимитираното издание на „Синовете на Ананси” на Хил Хауз - само с около година закъснение. Разкошно е, наистина. Може би дори си е струвало чакането...

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Blinking at the daylight

Във вторник, 25 декември, Нийл написа:


Научих от Уикипедия че Sandman:The Dream Hunters бил всъщност базиран върху Strange Stories From A Chinese Studio на Пу Сонглинг, която определено трябва да прочета. Ще ви доложа за резултата.

Обикновено малко след като се събудя на Коледа седя полусънен в домашния си халат на дивана, премигвайки объркано докато всички около мен отварят подаръци. В момента съм напълно буден и облечен, тъкмо ще водя кучето на разходка и предстои да опаковам неопакованите подаръци…което е, ъъм, всички подаръци, защото понякога съм просто безполезен.
Също така обикновено по това време на годината пускам и линк към версията, в която чета разказа "Nicholas Was..." на диска Warning: Contains Language. Като имаме предвид, че по това време на годината традициите са на почит – ето го:

http://www.neilgaiman.net/sound/02-nicholas-was.mp3

Changing planes

В събота, 22 декември, Нийл написа:

Напсах това в самолета (така става, когато свършиш книга и няма с кого да си поговориш). И стоях в мрежата докато не ме изхвърлиха от летищното фоайе:

Тъкмо приключих книгата на Кори Доктороу Little Brother.

Харесвам художествената проза на Кори от момента, в който взех да я чета – малко реклама за сборника му с разкази – но тази книга ме зарадва по начин, по който само нехудожествените му неща са ме радвали преди.

Това е така, защото Кори е един от Обясняващите. Хора, които разбират нещата, или си имат собствена интерпретация за тях, обръщат се и казват какво мислят на всички останали и след като веднъж си разбрал какво е тяхното виждане, не можеш да гледаш на нещата по стария начин.

Дъглас Адамс е такъв. Брус Стърлинг понякога, също и Бил Гибсън. Правят/правили са го повече в разговор и повече за нехудожествени неща, отколкото за художествени. Малкълм Гладуел също умее това в нехудожествената литература. (Никога не съм се срещал с него и не знам дали обяснява така и в разговор, какъвто е най-добрия начин да получиш обяснение от Кори, Брус и Бил). (Един от любимите ми скорошни моменти е как Кори обясняваше на Роб Брайдън защо YouTube е глухарче)

Little Brother е роман за по-младите читатели и ми напомня младежкия Хайнлайн (това е хубаво. Книгите на Хайнлайн за по-млади читатели бяха в повечето случаи страхотни, споменавам го сега, защото се срещам с хора, които или не са чели Хайнлайн изобщо, или са чели само някои от късните му, объркващи книги за възрастни, или пък не са съгласни с политическите му разбирания, със или без да са чели негови неща, и тези хора нямат никаква представа колко добри са младежките му книги)

Little Brother в по-голямата си част е брилянтен. Той е политическа полемика, трактат за уединението и информацията, за хакването и кракването на мрежи, за политиката. Действието се развива в Америка от близкото бъдеще, където е избухнала бомба и едно 17 годишно хлапе – Маркъс, застава срещу излязлото от контрол Министерство на държавната сигурност.

Това е книга за честността, за умението да не побягваш, за умниците срещу тъпаците. Имаше моменти, на които се радвах, моменти, чиято прецизност усещах, моменти, които ме караха да се чувствам наистина стар.

Романът не е перфектен. Лошите на Кори са прекалено лоши някак си. Има едно хлапе – Чарлс, злобен подлизурко, отвсякъде заслужаващ неодобрение, с политически възгледи, различни от тези на нашия герой, и възклицаваме одобрително винаги, когато Маркъс разбива лошия Чарлз с цитати от Конституцията...И Чарлз заприличва на мокро чучело. Като опре до идеология ми се щеше Маркъс да имаше поне един приличен аргумент срещу опонентите си, но пък поне си имаше позиция.
Има една сцена, в която виждаме как Карл Роув казва на приятелите си да не пътуват преди предварителните избори, загатвайки че американците сами се бомбардират, за да черпят политически изгоди...Всеки път, когато нещо такова се случеше, си мислех, че Кори подценява и себе си, и книгата. Нещо нехарактерно за него, например при обясненията му за статистическата опасност от неверни послания (за което тъкмо чета в “Капаните на Ума” на Дарън Браун, доста странно, макар че всъщност е доста странно, ако си Кори или Дарън). Книгата изглежда по-силна винаги, когато Кори създава впечатление, че лошите момчета мислят – знаят – че са в правото си, че Конституцията и правата на човека са на разположение щом се изправяш срещу Злите Сили Решени да Унищожат Америка. Защото можеш да се отнасяш колкото си поискаш зле, с колкото хора си пожелаеш, ако имаш това право. Твърде често лошите са лоши, а добрите – добри. И ако трябва да продължа да придирям има и някои неща по сюжета, дето...

Но аз препоръчвам Little Brother повече от, може да се каже, всичко, което четох тази година, и ми се ще да попадне в ръцете на колкото може повече умни, тринадесет годишни момчета или момичета.

Защото мисля, че ще променя животи. Защото някои от децата, вероятно не много, няма да са същите, след като я прочетат. Може би ще се променят политически, може би технологично. Може би просто ще е първата книга, която са заобичали, или която е проговорила на скрития в тях гийк. Може би ще им се прииска да отворят компютъра си, за да видят какво има вътре. Не знам. Накара ме да искам отново да съм на 13 и да я чета за пръв път, а после да изляза навън и да направя света по-добър, или по-странен, или по-чудат. Това е прекрасна, важна книга, по начин, който прави недостатъците й до голяма степен маловажни.

...

Десет песни, които ме правят неописуемо щастлив, всеки път, когато ги чуя:

Love's a Prima Donna, Cockney Rebel
Cheese and Onions, The Rutles
The Jeep Song, Dresden Dolls
Ever Fallen In Love (повечето версии, но кавърът на Тия Гилмор в Loft Music ми е любим)
Tower of Song, Leonard Cohen
The Day We Caught the Big Fish, T. V. Smith
Smells Like Teen Spirit, Tori Amos
Rock & Roll Nigger, Patti Smith
Gin and Juice, The Gourds
Pyrate Love, Jollyship the Whizz-Bang


Първите единадесет неща, който се появиха, като пуснах разбъркано 14068 песни на iPod-а:

Heart, Nick Lowe
Coast Starlight, North Atlantic Explorers
We Were Wrong, Bonzo Dog Doo Dah Band
Keep Up, Thea Gilmore
Duke of Earl, Frank Black
V-2 Schneider, David Bowie
Fireflies, Patti Smith (От Gone Again. Не съм сигурен че съм чувал тази песен някога. Подозирам, че съм качил целия албум в iPod-а, без дори да го съм го слушал.)
Sex Life, Black Box Recorder
All the Time, Tom Waits
Cast of Thousands, The Adverts (също една от неописуемо щастливите ми песни)
Et moi, et moi, et moi, The Snivelling Shits.


Publishers Weekly ревюираха аудио изданието на Neverwhere. Казват:



Neverwhere, Нийл Геймън, четена от автора. HarperAudio, unabridged, 10 CDs, 12.5hrs., $39.95 ISBN 978-0-06-137387-9



Геймън влиза в ролята на разказвач за последната си книга, предлагайки интимно звучене, което грабва вниманието почти моментално и държи слушателя през цялото време. Тъй като историята се развива в Обединеното Кралство, Геймън е особено подходящ за разказа с очарователния си шотландски акцент, вливащ живот в главния герой Ричард Мейхю. С перфектна интонация и чисто произношение, Геймън кани слушателя в дневната си, на разговор край камината, предлагайки лично изживяване, надминаващо границите на традиционното повествование. Авторът познава своята история надълбоко и улавя желаната емоция и реакция на публиката във всяка една сцена. Героите му са уникални, разнообразни като характери и подход в разказа, и Геймън предлага много различни диалекти и интонации. Четенето звучи повече като личен разговор между приятели, с приятното и убедително изпълнение на Геймън, което книгата заслужава. A Harper Perennial paperback (Reviews, May 19, 1997). (Nov.)


което е наистина мило. Е, така е, като си автор и все още малко се притесняваш за цялата работа около аудио книгите.



Пускам и това – http://www.henson.com/press_releases/2007-12-21.pdf - без коментар, но с голяма и малко глуповата усмивка.

сряда, 20 февруари 2008 г.

Like the Dark Knight trailer, but with buttons...

На 22 декември 2007 г. Нийл написа:


Преди няколко седмици някой ме попита дали 3D трейлърът на „Коралайн” на Хенри Селик вече може да се свали от интернет и аз отговорих, че ще се опитам да получа разрешение да го кача тук. На което вселенските сили отговориха с не, защото...ами защото е 3D.

Попитах дали има нещо от „Коралайн”, което да мога да кача тук. Отговориха ми, че ще видят какво може да се направи по въпроса.

Не съм говорил за това, защото не бях сигурен, че ще получа каквото и да било. Но ето, че вече е тук. И току-що го изгледах...

Така че, за ваша радост (надявам се), получавате малък коледен подарък – първият кинематографичен откъс от „Коралайн”, който ще види бял свят.

(Всъщност заслугата изобщо не е моя. От „Лайка” и „Фокус” избраха откъса и свършиха всичката черна работа. Уеб гоблинът пък се справи с качването му на този сайт. А аз само ще обера овациите и ще се къпя в слава.)

Има още близо година, докато филмът се появи по кината. Но ето един кратък предварителен поглед...

http://www.neilgaiman.com/p/Cool_Stuff/Video_Clips/Coraline_Sneak_Preview

winter butterflies

На 20 декември 2007 г. Нийл написа:



Не знам откъде се взимат тези пеперуди. Къщата е голяма и празна. Зима е. Вътре няма никакви цветя и растения. Дърветата вън са голи. Всички врати и прозорци са затворени. Но всеки ден в къщата се появява нова пеперуда – кацнала на прозореца като цвете, или пък пърхаща насам-натам из кухнята.

Вече съм по-добре. Оздравявам в идеалния момент, за да мога да си тръгна към къщи с много по-малко свършена работа, отколкото се надявах да свърша. Но пък спах много, погълнах няколко буркана мед, два корена джинджифил и около дузина лимони. И кашлих ужасно много. („Вие кашляхте, нали?”, ме попита икономката-фантом онзи ден. Виждах я за пръв път от седмица. „Отначало си помислих, че лае куче.”)

...

Нямам какво да добавя към това, което Уорън Елис казва за удивително обезпокоителното видео към песента "Бог мрази света", дело на Уестборо Баптист Чърч. Ето връзка към поста на Уорън: http://www.warrenellis.com/?p=5361.

(Всъщност съм донякъде очарован от идеята за Господ, който е така погълнат от отвращение от човечеството поради, наред с всичко друго, факта, че хомосексуализмът не е повсеместно обявен за углавно престъпление, че намразва света (с изключение на около 60 души и едно очарователно, зловещо малко момиченце). Както и от идеята, за църква, която проповядва, че всяко бедствие - природно, или предизвикано от човека - което се случва, е неоспоримо, магическо и буквално потвърждение на теорията им, че Господ мрази света.)

...

Виждам, че „Беоулф” ще излиза на DVD през февруари.

Използвайки ултрамодерна технология за да вдъхне нов живот на класическата история за митичния английски воин, „Беоулф” на Робърт Земекис завладя публиката по цял свят и привлече приходи от близо 200 милиона долара (до сега). От Парамаунт съобщиха, че двете DVD версии на филма (HD DVD и стандартна) ще излязат на 26 февруари.

Изключително интересна статия относно това, къде се намираме в момента спрямо „прага на ужасяването”, която разглежда предимно "Беоулф" и "Карибски пирати: На края на света" – на http://www.vfxworld.com/?atype=articles&id=3494.

...

Няколко души вече ми пишат с въпроса защо аудио версиите на "Никъде, никога, никой", "М като магия" и "Чупливи неща" ги има в американския магазин на iTunes, а на "Звезден прах" - не. Нямам представа.

Също така нямам представа защо от Digital Media Café на издателство "Харпър Колинс" можете да си свалите половинчасовия откъс, в който говоря за "Звезден прах", от края на аудиокнигата, но не можете да си купите самата аудиокнига. Пълна мистерия.

(Пак от там можете да си свалите и 15 минутно интервю на госпожица Мади с мен, в MP3 формат.)

Вече бях започнал да се чувствам пълен невежа по отношение на собствените си неща, когато пристигна това...

Не бях засичал реклами за излизането на „Звезден прах” на DVD и когато го видях беше вече факт. За щастие, така и така бях тръгнал да пазарувам и си го взех веднага. Може би ще е интересно да се знае, че в „Бордърс” предлагат промоционална версия (или поне те така я наричат.) За три долара повече получавате и брошурка от десет страници с илюстрациите на Чарлз Вес, което е страшно добра новина за хора като мен, които не притежават графичния роман. Реших, че народът ще се радва да го научи. :)

и писах на Чарлз Вес да питам знае ли нещо по въпроса.

Ето какво отговори Чарлз:

Вярно е, да. Имам тук няколко копия от притурката – DC тъкмо ми ги изпратиха. Бонус брошурка с осем страници с репродукции на „скиците” от допълнителния материал от новото издание на книгата ни плюс една пълноцветна рисунка, която служи за корица (на притурката). Мисля, че това си е инициатива само на „Бордърс”. А пълноцветната рисунка ще бъде включена и в луксозния комплект рисунки към „Звезден прах”, който ще се разпространява само от "Грийн Ман Пъблишинг". Всичките шест картини в комплекта ще бъдат нови, а не препечатки на старите илюстрации.

Ето ти сканирана картинка на корицата, да й хвърлиш един поглед...

А аз я качвам тук, за да можете и вие да й хвърлите и вие един поглед.



понеделник, 18 февруари 2008 г.

A useful post (honest)

Във вторник, 18 декември, Нийл написа:


Това тъкмо пристигна в пощата ми, малко е в последната минута, затова реших да го пусна тук за всички в района на Ел Ей, които се чудят какво да правят в сряда вечерта, на 19-ти.

Тази сряда парти за членовете на CBLDF

Парти в знак на признателност при почитаемите Golden Apple Comics на Melrose! Шейна пълна с велики творци ще бъде налице, за да отбележи Свободата на словото и разпространението на комиксите, включително: Пърси "MF Grimm" Кери, Роб (Scud) Шраб, Бил (Simpsons) Морисън, Гери (Infinite Horizon) Дагън, Марк (Manhunter) Андрейко, Кристос (What If: Civil War) Гейдж, Лари (Beanworld) Мардър, Ранц (Displaced Persons) Хоузли и други! Първите настоящи или нови членове на CBLDF, които се подпишат на събитието, ще получат пълна торба със страхотни заглавия, включително предварителното издание на Jungle Girl на Франк Чо, Superpowers на Алек Роуз, Infinite Horizon на Гери Дагън, Displaced Persons на Ранц Хоузли, плюс една нова корица на Sinbad: Rogue of Mars #1, един диск на DJ Spooky Sampler, една графична новела на Уил Айснър и някои подписани издания на CBLDF! За да направи вечерта още по-специална, Golden
Apple ще предоставят празнични коктейли, ще направят аукцион, ще поемат 10 % от всички покупки на всички членове на CBLDF и ще направят 10 % дарение на Фонда! Golden Apple са приготвили и специално издание на MF Grimm, само 25 бройки за членовете, дошли на събитието.
Партито започва в 6:00 вечерта и продължава до 9:00 в Golden Apple Comics, 7018 Melrose Ave. at LaBrea. За повече информация: http://www.goldenapplecomics.com!/


За тези, които не могат да отидат, има он-лайн аукцион на http://search.ebay.com/_W0QQfgtpZ1QQfrppZ25QQsassZcbldf -- включва подписан екземпляр на изданието на "Звезден прах" от 1996 на San Diego.

А за тези от вас, които са готови да потърсят нещата на CBLDF по-далеч от eBay – CBLDF ароматите на Black Phoenix Alchemy Lab

http://www.blackphoenixalchemylab.com/neverwhere.html тук са „Американски богове” и „Синовете на Ананси”
http://www.blackphoenixalchemylab.com/stardust.html - а тук е „Звезден прах”.


(Рано или късно Бет ще пусне парфюма си „Сняг, Стъкло, Ябълки”, който май е най-любимият ми сред тях. С него замирисваш на секси вампирски ябълки. Честно.)

Искам да кажа също и, че в магазина на CBLDF на http://www.cbldf.com/ има богата находка от яки, редки и (по мое мнение) престъпно подценени неща (20 $ за подписан постер на Франк Милъровия Sin Sity?). (Както и книги и комикси, подписани от всички – от Франк Милър и Джим Лий до Мат Фракшън и Джеф Смит, често на корична цена.) А изчезне ли нещо, край - преди имаше ужасно много неща на Страницата на Нийл Геймън на CBLDF, а сега видях, че са останали само седем. (Едно от тях е Fiddler's Green Program Book, която мислех за напълно изчерпана.)


Така. А сега в леглото.


(E, веднага след като пусна този линк
http://www.publishersweekly.com/article/CA6513517.html -- към една статия в Publishers Weekly за Стачката на сценаристите и за комиксите…)