strikes and scripts and stuff

На 3 декември 2007 г. Нийл написа:

Чувствам се много калпав стачник. Стачката на Гилдията на американските писатели бе обявена в деня преди заминаването ми от Лос Анджелес за Англия и оттогава съм на 1500 километра от стачните постове. Всеки ден получавам мейли, които ми съобщават къде точно в Ню Йорк ще има стачни заграждения, но Ню Йорк е много далеч за посочените срокове. Аз дори съм в друга страна. Сега започвам да работя усилено по последните глави на "Книга на гробищата", може да се покрия, за да ги завърша и да изчезна напълно.

В случай, че някой има въпроси (съдейки по списъка в ЧЗВ, въпроси имат доста хора), да, напълно подкрепям и одобрявам стачката и, независимо колко полза има, гласувах за стачката (заедно с около 95% от членовете на Гилдията на американските писатели, така че това не е изненада).

Най-озадачен съм от факта, че на други места по света, се приема за даденост, че на авторите се плаща, когато творбите им се гледат в реално време. Ако напишех телевизионен сериал в Англия, щях да получа по-малко пари предварително (не много по-малко, де), но ще бъда добре компенсиран с повторенията, ДВД-тата, интернeт продажбите и т.н. (Не че е много важно, но получавам 125 пъти повече авторски права от роман с твърди корици, отколкото от ДВД със същата цена.)

В края на този пост - за да не счупя RSS хранилките - що сложа две видео резюмета по темата. Пристрастни, разбира се.


...

Здрасти, Нийл,
Гледах "Беоулф" веднага щом излезе и го харесах,макар че не може да се мери със "Звезден прах" , който просто ме отнесе.
Стори ми се обаче, че забелязах две грешки в "Беоулф". Първата са планините в Дания. Дания е известна с липсата си на планини и това повод за много шеги от исландци като мен за страната, която ни е владяла. Но после някой писа във форумите на imdb.com, че макар това да не отговаря на реалността, съответства на поемата:
"'...... моряците съзряха суша, блестящи скали, стръмни върхари, пропасти дълбоки.' "

Устното предание действа така на поемите. Версията сигурно е записана от човек, който никога не е виждал Дания. Сигурно има версии, които възпяват прекрасните равнини на Дания, но за нас те са загубени завинаги. Другият момент е малко трудно да бъде обяснен от поемата. Исландия се споменава поне два пъти във филма, което е неуместно, защото вероятно по това време не е била населена, нито пък човек, който е знаел за съществуването й, би я нарекъл с това име. Само обичта ти към тази страна ли ви накара да я споменете, или има и други причини? Или ще минеш по лесния път и ще прехвърлиш вината на съавтора? Исландците няма да се обидят, защото обичат да споменават страната им. Както и да е, благодаря ти, че пишеш този блог, особено ми е забавно, защото често и благосклонно споменаваш фолклора (аз съм специалист по фолклор) и библиотеките (аз съм библиотекар и информационен експерт).

поздрави от Корк, Ирландия
Оли Гнейсти Солейярсон

Да, скалите и високите планини са от поемата.

В сценария диалогът беше следният:

"Те пеят за срама ни от средното море до ледените земи на север."

Не съм сигурен дали това са действителните реплики на Антъни Хопкинс във филма. (И нямам ни най малка представа откъде се е взела също толкова анахроничната реплика за Винланд от стражата на Скилдинг. Не беше нашия сценарий с Роджър.)

Между другото да спомена пак книгата със сценариите на "Беоулф" , съдържаща много отговори на подобни въпроси, но нито едно от описанията й в интернет не обяснява какво точно представлява тази книга.

Намерих едно ревю, (http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm) където се казва:

Как е възможно от сценарий, пълен с черва, кръв и мръсни думи, да се получи анимация с рейтинг "забранен до 13" Вижте "Беоулф: сценариите" (HarperCollins Entertainment, $16.95), която всъщност съдържа два сценария, и двата от автора на графични романи Нийл Геймън и сценаристът Роджър Евъри, носител на Оскар.

Първият сценарий е съчетанието от автора на "Криминале" (Евъри) и автора на "Сандман", "Звезден прах" и "Американски богове" (Геймън), без правила и външна намеса. Вторият е техния вариант на окончателния сценарий за снимане.

Евъри е написал предговор и "средговор", които описват продължилата му десетиления мания по Беоулф - древна поема от 3000 реда - и нарастващото му желание да го пресъздаде на голям екран. В крайна сметка, с цената на агония, той се отказва да режисира "Беоулф" заради големите пари от Стивън Бинг и страстта на режисьора Робърт Земекис към този проект. Геймън е автор на "послеслова", в който за увода пише: "Роджър Евъри е прекалено откровен за създаването на сценария. Това е така, защото е побъркан светец."

Геймън и Евъри за пръв път се събират в Мексико през 1997 г., за да създадат първия вариант, напоен с текила, в която любовта на чудовището Грендел към човешко месо не знае цензура. Той обаче следва последователността на събитията на оригиналната староанглийска поема.

След това Земекис им разрешава да си позволят кинематографична свобода, заедно с благославията им да дадат воля на въображението си, защото неговата новаторска анимация (като в "Полярен експрес") не знае граници.

Последователността на събитията и обстановката в последния вариант са сменени - вместо история в две части и в две страни, Беоулф започва и свършва в двора на крал Хротгар. Беоулф получава трона на Хротгар, вместо да се върне у дома си. Вместо срещнем младия Беоуелф като мускулест победител на дракони, първо срещаме стария крал Беоулф в двора му ... и е очевидно, че преживяването е съвсем различно от това в първия сценарий.

Също тъй интересни като измененията на сценария са откровенията на Евъри. Например, той най-после намира покой, задето е предал "милото" си на Земекис, когато "З." се съгласява да използва Криспин Глоувър да играе чудовището Грендел. Режисьорът се кара с ексцентричния актьор по време на снимките на "Завръщане в бъдещето 2", което кара Глоувър да даде под съд Земекис, когато режисьорът вмъква образа му между сцените. "До ден днешен, присъдата защитава актьори от използване на образите им без тяхно съгласие. ", пише Евъри.

Все пак Глоувър получава ролята, а Земекис използва новосъздадената технология за да го превърне в чудовище на екрана, което вероятно е било достойно отмъщение.

Книгата със сценарии за "Беоулф" съдържа и рисунките на Стивън Норингтън, поръчани от Евъри още когато е мислил, че ще режисира първия си вариант, което допълнително раздухва въпроса, зададен от представянето на двете визии една до друга : "Ами ако...?"

(Споменаването в песента обаче е изцяло моя вина. Съжалявам.)
...

Здрасти, Нийл, аз съм фен от Швеция, който се надяваше да купи твои книги от Audible.com, но там не искат да продават на шведи. Ако няма шведски или поне европейски търговец на твоите аудиокниги, никой няма да ми вземе парите и ще си продължа да слушам само Орсън Скот Кард.

Има много проблеми с аудио правата по света, което значи, че фирмите-търговци на музика и книги не продават всичко навсякъде. При аудиокнигите, можеш да купиш диска и да ги рип-неш сам. Има дори някои дискове с mp3-ки, които не се налага да ги рипваш, просто ги пускаш на мр3-плейъра.

(Току-що проверих и Амазон има намаление на аудикнигата "Синовете на Ананси", което е най-евтиният начин да си купиш аудиокнигата.)

Нийл, питах се какво мислиш за книгите на Филип Пулман и полемиката свързана с новия филм по първата му книга.
Джесика

Филип Пулман ми харесва много, книгите му също, мисля, че полемиката е глупост. Това стига ли?

...

И ето видеото:


и още едно:

Me In Manila

Във вторник, 20 ноември, Нийл написа:

Да видим сега... във Филипините съм. Пътувах много вчера, а линията за смяна на датите изтри вторника ми. Току-що се събудих, а Майк спи в другата стая. Пристигна няколко часа след мен, около 5 сутринта (с различен самолет) и ще го оставя да се наспи.

Мейл от Пен Джилет (тема на писмото: Продажник такъв) ме уведомява, че Амазон са пуснали Kindle, който, както неколцина от вас се досетиха, е тайнствената джажда, с която си играх по-рано тази година.

Да, ентусиазмът ми за него беше искрен (и безплатен). Преди два месеца ме накараха да върна устройството, което тествах и то още ми липсва (особено на снощните полети, когато трябваше да стискам зъби и да нося само лесни за носене неща - затова прочетох последните две книги на Ръсел Хобан и писах, но ми липсваше избора между няколко дузини книги).

Според мен цената от $400 е прекалено висока. Все пак това е система за доставка. Интересното е, че още не са пуснали някои от функциите, които ме зарибиха мен (леснината да качваш свое съдържание, документи, PDF файлове или свалени от нета романи за "Доктор Ху"). Но докато бях в Унгария, Мади прочете доста книги на него, докато седеше във филмовото студио, а аз гледах как всеки, който минеше, се зарибяваше, а пък тя го третираше като библиотека или рафт с книги (когато прочете книгите на Мег Кабът, които бях свалил като тръгвахме, тя прочете "Клетка" на Стивън Кинг, малко П.Г. Удхаус и "Дракула", защото бяха вътре). Предполагам, че също като iPod, и той ще се разхубавява с времето.

Здрасти, Нийл, на страницата на Kindle на Амазон видях, че даваш положителен отзив за устройството. Обаче се появява критика (относно DRM) : http://diveintomark.org/archives/2007/11/19/the-future-of-reading и http://daringfireball.net/2007/11/dum Какво мислиш за това? Освен DRM технологията, според мен устройството е прекалено скъпо. Те се конкурират с традиции, затова трябва да предложат конкурентен продукт. (Сравнявам дигиталните книги с бутилките за вино със завинтваща се капачка срещу бутилки с коркови тапи.) Хората обичат усещането за хартия по време на четене, а скъпото, патентовано устройство не е отговор, нали? По-добре да се продава за почти без пари, ако ще искат пари за книгите, или да вградят система за абонамент в устройството, а после да дават книгите безплатно или на символична цена. Харесвам и идеята на Джон Грубер да се раздава безплатна дигитална книга за Kindle с всяка печатна книга, закупена от "Амазон". При текущото ценообразуване (и проблемът с DRM), боя се, че устройството ще е финансов провал. Няма нито една причина (за мен) да си купя Киндъл. Предпочитам да си купя истинска книга.


За мен е по-близо до дискове и iPod. Ако съм у дома, iPod-ът ми обикновено седи, полузабравен в джоба или в чанта. По-лесно е да взема CD и да го пусна - обичам да разглеждам кутийката, качеството на звука е (или ми се струва) по-добро, а слушането е по-различно и вероято по-близко до стремежа на изпълнителя. iPod слушам на път и не мога да живея без него.

Не виждам проблем с DRM - нищо не пречи да четеш книги на чужд Киндъл, или да качваш книги без авторски права на своя. Не смятам, че всеки има право да копира дигитално и разпространява закупени книги, не повече отколкото има право например да фотокопира и разпространява моите книги, или да разпечатва копия, да ги продава или раздава. Аз съм за авторите да раздават безплатно произведенията си, ако искат, но авторите поне в момента имат право да решат по какъв начин искат книгите им да стигнат до пазара (Кори Доктороу не пуска отделните броеве на комиксовите адаптации, които пише в моменмта под Криейтив Комънс, защото издателят се страхува, че това ще разстрои продавачите на дребно , но ще пусне колекцията с графични романи под Криейтив Комънс. Напълно справедливо).

...

Драги г-н Геймън,
Членувам в интернет група за бебешки имена, което не особено важно, като изключим, че някой спомена второто Ви име. Киндред? После се появиха много постинги - кой го харесва, кой смята, че е тъпо и т.н. Стана ми любопитно дали (1) второто Ви име НАИСТИНА е Киндред и (2) има някаква история около него?

1) Боя се, че не.
2) Според мен историята, за която става дума, е за второто име на Филип К. Дик.

...

Наскоро гледах "Беоулф" в 3-D, и понеже съм работил по CGI проекти, все още имам имам проблем с осъзнаването на огромния труд, който представлява завършеният филм. Обаче имам въпрос за сюжета и тъй като съм дългогодишен фен, си помислих "защо пък да не пиша на Нийл".

Гледал съм филма само веднъж и не ми стана ясно как трябва да се разбира. Имам предвид, че "героят Беоулф", последният от великите герои, се оказва слаб и зъл като всички обикновени хора. "Демонът - майката на Грендел" - последното езическо божество, накрая е отхвърлена и унищожена. Християнската религия, която предлага алтернатива на езическите вярвания, е пропагандирана от страхлив убиец, чиято вяра не го защитава от мощта на езическия дракон.

Мисълта ми е, че "всички хора са слаби по природа и са осъдени от греховете си". Езическите божества ги няма (което е добре), защото християнството не предлага на никого закрила от тях. В крайна сметка оставаме без герои, без демони, без езически божества, можем да избираме само между немощна вяра като християнството и вродената недъгавост на човечеството. Това се различава от много други твои произведения, които като че предлагат някаква алтернативна "метафизична/свръхестествена" идея извън обичайното разбиране.

Това е, общо взето. Впрочем, благодаря предварително, че отдели време да изчетеш това и очаквам отговора ти, ако имаш възможност (дори да е "това е просто филм, не система от догми").

Благодаря,

Брайс Садърд


Един от най-интересните резултати от създаването на изкуство е, че веднъж видяло бял свят, хората са свободни да решат сами какво си сътворил, което означава, че вашата интрпретация на сюжета е точно толкова валидна, колкото и моята (още повече, че всички чернови и изрязани сцени са все още в главата ми). Но не, това не беше моето виждане за хората и събитията, нито дори за религиите по онова време.

От ревютата, които получих досега, според мен тези на Хенри Джий в "Нейчър" http://network.nature.com/blogs/user/henrygee/2007/11/19/bigging-up-beowulf и на Роз Кавъней в "Стрейндж Хорайзънс" http://www.strangehorizons.com/reviews/2007/11/beowulf-comments.shtml са по-близо до моето мнение какво се опитвахме да правим с Роджър по сценария, макар че нито един от двама ни не би могъл да се изказва за намеренията на Боб Земекис.

...
Здрасти, Нийл, гледах "Беоулф" в неделя и забелязах няколко неща. 1) Ти си автор на текста на "Песента на Олаф", която страшно ме изкефи. 2) Дори името на Лорейн го има във финалните надписи. 3) Чудовищната форма на майката на Грендел се вижда в отраженията във водата и веднъж (изцяло) на тавана на подводната пещара, където се слива с натрупано там златно съкровище. Прав ли съм? Или просто виждам неща, които ги няма там?

Благодаря,
Кен

Абсолютно си прав.

Flying Away Now

В понеделник, 19 ноември, Нийл написа:

Здрасти, Нийл, знаеш ли за особено негативното ревю на "Беоулф" от представител на филмовия отдел към Проекта за защита на децата (http://www.capalert.com/capreports/beowulf.htm), което нарича филма "може би най-противния виновник за кражба на детство, който някога е бил произвеждан". Рейтингът ти по системата за оценяване не стига чак абсолютна нула (няма достатъчно безсрамие/омраза - постарай се повече другия път), но Беоулф има по-нисък рейтинг от "Родени убийци", "Тексаско клане" и прочие.
Крис Рейнолдс

Ето, почна се. Обаче все пак това е май първият анимиран филм за възрастни, пуснат за широка публика в САЩ от много време насам и съответно идеята, че той всъщност не е предназначен за деца, е трудносмилаема за някои хора. Интересното е, че християнските ревюта, които съм чел засега -- Christianity Today и Catholic News Service -- са положителни и много разумни.

(Една от приятните изненади, изплюти от генератора на новини на Гугъл, бяха статиите от местни вестници, в които учители по английски език и литература и преподаватели обясняват, че този "Беоулф" е по-близък до оригинала, отколкото са очаквали.)

Драги г-н Геймън,
Първо да кажа, че току-що гледах Беоулф - наистина много хубав филм. Чел съм поемата преди много години и Вашата история е една от най-интересните интерпретации на оригинала. Освен това прочетох за дългия процес, довел до създаването на филма. Както обикновено става в Холивуд, сценарият е бил пренаписан. Както съм сигурен, че ви е известно, последният сблъсък с Дракона е пренаписан. Това откритие не ме изненада, защото последният сблъсък просто не беше във Вашия стил. Какъв беше Вашият вариант?
Робърт Шарпълс

А, това е лесен въпрос. Има книга, съдържаща оригиналния сценарий от 1997 г., две дълги есета от Роджър, предназначени предимно за студенти по киноизкуство за реалността в Холивуд (едното е разказ как се е озовал там, как съм се намесил аз и как написахме съвместно сценария, другото е как бе убеден да продаде сценария на Стив Бинг и Боб Земекис), няколко сториборда за оригиналната версия на Роджър, работния сценарий, написан заедно с Боб Земекис, с който започнаха снимките през 2005 г. (който бе различен от окончателния вариант на филма) и послеслов от мен за това какво е и какво не е филмовият сценарий.

Можете да прочетете оригиналния сценарий и дори работния сценарий, да създадете филм в главата си и да видите по какво се различава от финалната версия. (Намерих ревю на книгата тук http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm -- неизвестно защо, нито Amazon, нито Harper Collins sites казват ясно каква книга е сборникът със сценарий.)

...

Така. Много хора във Филипините мe питат колко време ще съм там (до неделя) и какво ще правя. Ползвах гугъл и намерих - този блог http://heartofadream.wordpress.com/, където като че ли има цялата нужна информацияt.

Колата за летището чака, а аз още не съм облечен, затова се сбогувам, леко съжалявайки, че още не съм написал дълъг пост за стачката на писателите. Или поне връзка да сложа към блога за стачката на шоуто на Дейвид Летърман http://www.lateshowwritersonstrike.com/ или блогът на Мат Зелман от ТIME в http://www.time-blog.com/nerd_world/2007/11/.