На почитателя на "Бейкър Стрийт" в мен му беше много приятно да научи за великанския плъх от Папуа, Индонезия. Добре, не е Суматра. Но все пак е в Индонезия. Да, Индонезия е голяма страна, а Папуа е далеч от Суматра, особено за плъх.
Но все пак.
Великански плъх! Близо до Суматра!
Ах...
...
Кашлицата ми не се е оправила, макар че работливо пробвам всеки препоръчан цяр и сега се къпя в мед, лимонов сок, ябълков оцет, шоколад, червен пипер и сироп за кашлица с гуайфенезин. Също най-различни води, чайове и подобни.
Опитвам се да се ползвам безжична клавиатура, която произволно забравя да праща букви на компютъра. Това е адски изнервящо.
...
Здрасти, Нийл,
Всички видео-блогъри от братството 2.0 (www.brotherhood2.com) участват в опит да превземат YouTube днес с филмчета, чиято цел е да накарат хората да даряват на разни благотворителни организации. Аз избрах C.B.L.D.F. и ще съм ти благодарна, ако сложиш връзка към мен на блога си. http://www.youtube.com/watch?v=nRpmypcOv9E
Приятен понеделник,
Джейн
Считай го изпълнено.
...
Драги Нийл,
Предвид скорошното излизане на "Звезден прах" на двд (което аз определено ще си купя в деня на излизането и ще принудя семейството ми да го гледа на Коледа), си спомних за клипчетата, които публикува преди време за стачката на сценаристите и как се борите да за увеличение на хонорарите от двд и тв продажбите. Тъй като твоето име е написано по целия "Звезден прах", книга, филм и тъй нататък, наистина ли получаваш само $0.02 от всяко закупено двд? (и ако е така, възможно ли е компанията да закупи няколко екземпляра на едро, да сложи автограф - или не!- и да ги препродаде на по-висока цена от сайта, и да допринесе за сума, която заслужаваш повече и за по-щастливи фенове?)
- Дани
Много е мило, че си загрижена. Истината е, че ако много хора си купят "Звезден прах" на двд, това ще се счита за успех и прочие и вероятно ще ми улесни живота, но ние с Чарлс Вес получихме своя дял от "Звезден прах" когато продадохме правата за филмиране; да, въпреки че е много добра идея да се продават двд-та с автограф, аз съм по-щастлив да работя като писател, отколкото бих бил като продавач на двд-та с автограф. (Като казах това, идеята наистина не е лоша - така направи Питър Бийгъл с двд-то "Последния еднорог". Ако искате копие от него, поръчате от http://www.conlanpress.com/Merchant2/merchant.mvc където ще го получите с автограф, а Питър Бийгъл ще получи половината от цената. Не е ли далавера, а?)
С удоволствие насочвам хора към сайта на "Дриймхейвън Букс" NEILGAIMAN.NET , който те създадоха, защото ми омръзна да отговарям на въпроса "Къде мога да купя онова..." с "От Дриймхейвън". Там е най-добрата колекция от мои неща (и свързани с мен произведения и от хора, работили с мен и т.н.), те са хубави хора и магазинът е хубав. (И не, не получавам дял от продажбите. Просто са радвам, че нещата са там и че мога да пратя там който попита.)
Моят най-голям повод за гордост тази година може би е това:
защото обичам аудиокниги и се радвам, че първата версия с пълен текст в САЩ ще излезе в аудио формат. Съкратената версия на "Никога, никъде, никой", прочетена от Гари Бейкуел, беше причината, поради която вече няма да одобрявам съкратени аудиокниги (започва много добре, но после се усеща отчаянието на редактора във втората половина, където през борда заминават големи късове от сюжетната линия), но мина много време, докато се освободят правата и успяхме да направим пълна и несъкратена аудиокнига, а аз да чета гласовете както ги чувам в главата си и да преувеличавам драматично в ролите на Круп и Вандемар.
Срещал съм се с Артър Кларк един-единствен път, беше преди 22 години, в хотел "Браун" - той беше в Англия за промотирането на филма "2010". Чета го от малък, а някои негови разкази - "Деветте милиарда имена на Бога", например - за мен бяха есенцията на чиста научна фантастика. Беше разказ, който ми се искаше аз да съм написал, когато го четях на 9-10 годишна възраст. Усещане за чудо от човек, който наистина е световно съкровище.
(Много съм щастлив да видя ново издание на една от любимите ми книги, когато бях на 12 години - осъвременено и в нов тираж - A Science Fiction Omnibus от Penguin Classics от Брайън Олдис. Може би не е 90-тия рожден ден на Брайън Олдис - той е само на 82 - но продължава да пише и също е съкровище.)
Чувствам се много калпав стачник. Стачката на Гилдията на американските писатели бе обявена в деня преди заминаването ми от Лос Анджелес за Англия и оттогава съм на 1500 километра от стачните постове. Всеки ден получавам мейли, които ми съобщават къде точно в Ню Йорк ще има стачни заграждения, но Ню Йорк е много далеч за посочените срокове. Аз дори съм в друга страна. Сега започвам да работя усилено по последните глави на "Книга на гробищата", може да се покрия, за да ги завърша и да изчезна напълно.
В случай, че някой има въпроси (съдейки по списъка в ЧЗВ, въпроси имат доста хора), да, напълно подкрепям и одобрявам стачката и, независимо колко полза има, гласувах за стачката (заедно с около 95% от членовете на Гилдията на американските писатели, така че това не е изненада).
Най-озадачен съм от факта, че на други места по света, се приема за даденост, че на авторите се плаща, когато творбите им се гледат в реално време. Ако напишех телевизионен сериал в Англия, щях да получа по-малко пари предварително (не много по-малко, де), но ще бъда добре компенсиран с повторенията, ДВД-тата, интернeт продажбите и т.н. (Не че е много важно, но получавам 125 пъти повече авторски права от роман с твърди корици, отколкото от ДВД със същата цена.)
В края на този пост - за да не счупя RSS хранилките - що сложа две видео резюмета по темата. Пристрастни, разбира се.
...
Здрасти, Нийл, Гледах "Беоулф" веднага щом излезе и го харесах,макар че не може да се мери със "Звезден прах" , който просто ме отнесе. Стори ми се обаче, че забелязах две грешки в "Беоулф". Първата са планините в Дания. Дания е известна с липсата си на планини и това повод за много шеги от исландци като мен за страната, която ни е владяла. Но после някой писа във форумите на imdb.com, че макар това да не отговаря на реалността, съответства на поемата: "'...... моряците съзряха суша, блестящи скали, стръмни върхари, пропасти дълбоки.' "
Устното предание действа така на поемите. Версията сигурно е записана от човек, който никога не е виждал Дания. Сигурно има версии, които възпяват прекрасните равнини на Дания, но за нас те са загубени завинаги. Другият момент е малко трудно да бъде обяснен от поемата. Исландия се споменава поне два пъти във филма, което е неуместно, защото вероятно по това време не е била населена, нито пък човек, който е знаел за съществуването й, би я нарекъл с това име. Само обичта ти към тази страна ли ви накара да я споменете, или има и други причини? Или ще минеш по лесния път и ще прехвърлиш вината на съавтора? Исландците няма да се обидят, защото обичат да споменават страната им. Както и да е, благодаря ти, че пишеш този блог, особено ми е забавно, защото често и благосклонно споменаваш фолклора (аз съм специалист по фолклор) и библиотеките (аз съм библиотекар и информационен експерт).
поздрави от Корк, Ирландия Оли Гнейсти Солейярсон
Да, скалите и високите планини са от поемата.
В сценария диалогът беше следният:
"Те пеят за срама ни от средното море до ледените земи на север."
Не съм сигурен дали това са действителните реплики на Антъни Хопкинс във филма. (И нямам ни най малка представа откъде се е взела също толкова анахроничната реплика за Винланд от стражата на Скилдинг. Не беше нашия сценарий с Роджър.)
Между другото да спомена пак книгата със сценариите на "Беоулф" , съдържаща много отговори на подобни въпроси, но нито едно от описанията й в интернет не обяснява какво точно представлява тази книга.
Как е възможно от сценарий, пълен с черва, кръв и мръсни думи, да се получи анимация с рейтинг "забранен до 13" Вижте "Беоулф: сценариите" (HarperCollins Entertainment, $16.95), която всъщност съдържа два сценария, и двата от автора на графични романи Нийл Геймън и сценаристът Роджър Евъри, носител на Оскар.
Първият сценарий е съчетанието от автора на "Криминале" (Евъри) и автора на "Сандман", "Звезден прах" и "Американски богове" (Геймън), без правила и външна намеса. Вторият е техния вариант на окончателния сценарий за снимане.
Евъри е написал предговор и "средговор", които описват продължилата му десетиления мания по Беоулф - древна поема от 3000 реда - и нарастващото му желание да го пресъздаде на голям екран. В крайна сметка, с цената на агония, той се отказва да режисира "Беоулф" заради големите пари от Стивън Бинг и страстта на режисьора Робърт Земекис към този проект. Геймън е автор на "послеслова", в който за увода пише: "Роджър Евъри е прекалено откровен за създаването на сценария. Това е така, защото е побъркан светец."
Геймън и Евъри за пръв път се събират в Мексико през 1997 г., за да създадат първия вариант, напоен с текила, в която любовта на чудовището Грендел към човешко месо не знае цензура. Той обаче следва последователността на събитията на оригиналната староанглийска поема.
След това Земекис им разрешава да си позволят кинематографична свобода, заедно с благославията им да дадат воля на въображението си, защото неговата новаторска анимация (като в "Полярен експрес") не знае граници.
Последователността на събитията и обстановката в последния вариант са сменени - вместо история в две части и в две страни, Беоулф започва и свършва в двора на крал Хротгар. Беоулф получава трона на Хротгар, вместо да се върне у дома си. Вместо срещнем младия Беоуелф като мускулест победител на дракони, първо срещаме стария крал Беоулф в двора му ... и е очевидно, че преживяването е съвсем различно от това в първия сценарий.
Също тъй интересни като измененията на сценария са откровенията на Евъри. Например, той най-после намира покой, задето е предал "милото" си на Земекис, когато "З." се съгласява да използва Криспин Глоувър да играе чудовището Грендел. Режисьорът се кара с ексцентричния актьор по време на снимките на "Завръщане в бъдещето 2", което кара Глоувър да даде под съд Земекис, когато режисьорът вмъква образа му между сцените. "До ден днешен, присъдата защитава актьори от използване на образите им без тяхно съгласие. ", пише Евъри.
Все пак Глоувър получава ролята, а Земекис използва новосъздадената технология за да го превърне в чудовище на екрана, което вероятно е било достойно отмъщение.
Книгата със сценарии за "Беоулф" съдържа и рисунките на Стивън Норингтън, поръчани от Евъри още когато е мислил, че ще режисира първия си вариант, което допълнително раздухва въпроса, зададен от представянето на двете визии една до друга : "Ами ако...?"
(Споменаването в песента обаче е изцяло моя вина. Съжалявам.) ...
Здрасти, Нийл, аз съм фен от Швеция, който се надяваше да купи твои книги от Audible.com, но там не искат да продават на шведи. Ако няма шведски или поне европейски търговец на твоите аудиокниги, никой няма да ми вземе парите и ще си продължа да слушам само Орсън Скот Кард.
Има много проблеми с аудио правата по света, което значи, че фирмите-търговци на музика и книги не продават всичко навсякъде. При аудиокнигите, можеш да купиш диска и да ги рип-неш сам. Има дори някои дискове с mp3-ки, които не се налага да ги рипваш, просто ги пускаш на мр3-плейъра.
