Gallivant's travels

В неделя, 25 ноември, Нийл написа:

Изкарах чудесно.

(Разказът ми ще бъде малко телеграфен, тъй като в момента се намирам на летище Нарита и скоро ще повикат моя полет...)

Бях поканен да участвам в Ad Congress – държах реч за въображението и защо то е нещо хубаво, а след това, в събота сутрин, направих литературно четене на цялата първа глава на The Graveyard Book, интервюираха ме и раздадох автографи на около 200 души. (По план трябваше да бъдат само първите 100 от опашката – някои бяха започнали да се редят още в полунощ – но накрая реших да удължа подписването с 45 минути.) После отидох в Манила. По пътя изчетох наградените разкази от конкурса Philippine Graphic/Fiction Awards – страшно съм впечатлен от качеството им! Церемонията по награждаването беше организирана от Fully Booked и така, в събота сутринта се озовах в тяхната зала с купища копия на Expeditions, които трябваше да подпиша. Това са двата сборника (проза и комикси) с наградените творби и подгласниците им от миналогодишното, първо издание на конкурса. Последваха множество интервюта и мащабна пресконференция. Насладих се на странното преживяване да бъда асистент на фокусник (на филипинския илюзионист Ерик Мана) и връчвах награди пред огромна тълпа (напук на дъжда). Съобщих, че от следващата година ще има нова категория в конкурса (за късометражен филм) и в един момент завлякох Майк с мен на сцената (когато ме попитаха какво е да пишеш за деца и да бъдеш родител в същото време). Също така почти обещах, че ще се върна за следващите награди догодина и че отново ще раздавам автографи, ако се случи така...

(Пътуването беше прекрасно. Но синът, който ме придружаваше, определено допринесе много за това.)

След това имаше вечеря с победителите и журито от миналогодишния конкурс.

Върнах се в хотела, а на следващата сутрин станах в 5.00 за да отпътувам от Манила. И ето ме тук.

Очаквайте постингите да намалеят от тук нататък, до Коледа. Имам книга за довършване. И засега приключих със скитосването, надявам се...

Leaving Manila

В неделя, 25 ноември, Нийл написа:

Съжалявам, че не съм писал – Филипините бяха малко трескави. Още съм жив, всичко е наред и ще се опитам да напиша по дълъг постинг от този утре в самолета.

Thanks from the future...

В сряда, 21 ноември, Нийл написа:

Честит ви Ден на благодарността! Странно е да го пиша в петък сутрин, след Деня на благодарността, но тук, във Филипините, времето е различно. Намирам се в бъдещето. И вероятно хората си имат летящи коли и персонални реактивни двигатели.

Да видим сега...

Вчерашният ден започна с реч пред 3 500 души. Струва ми се, че им хареса. ("Изобщо не съм се подготвял предварително", започнах. "Така че едва ли нещо може да се обърка." И забръщолевих. Дано е помогнало. По-късно през този ден един ораторите установи, че си е донесъл диск с друга презентация и изобщо не държа речта си, а си отлетя обратно за Англия. Ха! Едно на нула за липсата на подготовка.) След това дадох множество интервюта за пресата. После обядвах и подписах хиляда копия от изданието на сценария на "Беоулф", които ще бъдат раздадени в събота сутринта. Докато подписвах, лагът започна да си казва думата. Последва вечеря. След това започнах да придремвам между изреченията, така че се изстрелях към леглото.

Струва ми се, че Майк си изкарва чудесно. Страшно се радвам, че дойдохме заедно.

С нетърпение очаквам церемонията на 25-ти - http://www.fullybookedonline.com/eventdtl.php?id=60. Тъй като няма да раздавам автографи на място, ще подпиша предварително известно количество копия от сборника EXPEDITIONS, включващ наградените произведения от предишния конкурс.

...

(Няколко души ми писаха, че според тях Kindle в момента не поддържа PDF-файлове. Версията, която аз използвах ги поддържаше, макар и не много добре. Това бе едно от нещата, върху които им обърнах внимание. Повечето от тях са оправени. Вероятно са премахнали функцията, докато не отстранят бъговете.)

Me In Manila

Във вторник, 20 ноември, Нийл написа:

Да видим сега... във Филипините съм. Пътувах много вчера, а линията за смяна на датите изтри вторника ми. Току-що се събудих, а Майк спи в другата стая. Пристигна няколко часа след мен, около 5 сутринта (с различен самолет) и ще го оставя да се наспи.

Мейл от Пен Джилет (тема на писмото: Продажник такъв) ме уведомява, че Амазон са пуснали Kindle, който, както неколцина от вас се досетиха, е тайнствената джажда, с която си играх по-рано тази година.

Да, ентусиазмът ми за него беше искрен (и безплатен). Преди два месеца ме накараха да върна устройството, което тествах и то още ми липсва (особено на снощните полети, когато трябваше да стискам зъби и да нося само лесни за носене неща - затова прочетох последните две книги на Ръсел Хобан и писах, но ми липсваше избора между няколко дузини книги).

Според мен цената от $400 е прекалено висока. Все пак това е система за доставка. Интересното е, че още не са пуснали някои от функциите, които ме зарибиха мен (леснината да качваш свое съдържание, документи, PDF файлове или свалени от нета романи за "Доктор Ху"). Но докато бях в Унгария, Мади прочете доста книги на него, докато седеше във филмовото студио, а аз гледах как всеки, който минеше, се зарибяваше, а пък тя го третираше като библиотека или рафт с книги (когато прочете книгите на Мег Кабът, които бях свалил като тръгвахме, тя прочете "Клетка" на Стивън Кинг, малко П.Г. Удхаус и "Дракула", защото бяха вътре). Предполагам, че също като iPod, и той ще се разхубавява с времето.

Здрасти, Нийл, на страницата на Kindle на Амазон видях, че даваш положителен отзив за устройството. Обаче се появява критика (относно DRM) : http://diveintomark.org/archives/2007/11/19/the-future-of-reading и http://daringfireball.net/2007/11/dum Какво мислиш за това? Освен DRM технологията, според мен устройството е прекалено скъпо. Те се конкурират с традиции, затова трябва да предложат конкурентен продукт. (Сравнявам дигиталните книги с бутилките за вино със завинтваща се капачка срещу бутилки с коркови тапи.) Хората обичат усещането за хартия по време на четене, а скъпото, патентовано устройство не е отговор, нали? По-добре да се продава за почти без пари, ако ще искат пари за книгите, или да вградят система за абонамент в устройството, а после да дават книгите безплатно или на символична цена. Харесвам и идеята на Джон Грубер да се раздава безплатна дигитална книга за Kindle с всяка печатна книга, закупена от "Амазон". При текущото ценообразуване (и проблемът с DRM), боя се, че устройството ще е финансов провал. Няма нито една причина (за мен) да си купя Киндъл. Предпочитам да си купя истинска книга.


За мен е по-близо до дискове и iPod. Ако съм у дома, iPod-ът ми обикновено седи, полузабравен в джоба или в чанта. По-лесно е да взема CD и да го пусна - обичам да разглеждам кутийката, качеството на звука е (или ми се струва) по-добро, а слушането е по-различно и вероято по-близко до стремежа на изпълнителя. iPod слушам на път и не мога да живея без него.

Не виждам проблем с DRM - нищо не пречи да четеш книги на чужд Киндъл, или да качваш книги без авторски права на своя. Не смятам, че всеки има право да копира дигитално и разпространява закупени книги, не повече отколкото има право например да фотокопира и разпространява моите книги, или да разпечатва копия, да ги продава или раздава. Аз съм за авторите да раздават безплатно произведенията си, ако искат, но авторите поне в момента имат право да решат по какъв начин искат книгите им да стигнат до пазара (Кори Доктороу не пуска отделните броеве на комиксовите адаптации, които пише в моменмта под Криейтив Комънс, защото издателят се страхува, че това ще разстрои продавачите на дребно , но ще пусне колекцията с графични романи под Криейтив Комънс. Напълно справедливо).

...

Драги г-н Геймън,
Членувам в интернет група за бебешки имена, което не особено важно, като изключим, че някой спомена второто Ви име. Киндред? После се появиха много постинги - кой го харесва, кой смята, че е тъпо и т.н. Стана ми любопитно дали (1) второто Ви име НАИСТИНА е Киндред и (2) има някаква история около него?

1) Боя се, че не.
2) Според мен историята, за която става дума, е за второто име на Филип К. Дик.

...

Наскоро гледах "Беоулф" в 3-D, и понеже съм работил по CGI проекти, все още имам имам проблем с осъзнаването на огромния труд, който представлява завършеният филм. Обаче имам въпрос за сюжета и тъй като съм дългогодишен фен, си помислих "защо пък да не пиша на Нийл".

Гледал съм филма само веднъж и не ми стана ясно как трябва да се разбира. Имам предвид, че "героят Беоулф", последният от великите герои, се оказва слаб и зъл като всички обикновени хора. "Демонът - майката на Грендел" - последното езическо божество, накрая е отхвърлена и унищожена. Християнската религия, която предлага алтернатива на езическите вярвания, е пропагандирана от страхлив убиец, чиято вяра не го защитава от мощта на езическия дракон.

Мисълта ми е, че "всички хора са слаби по природа и са осъдени от греховете си". Езическите божества ги няма (което е добре), защото християнството не предлага на никого закрила от тях. В крайна сметка оставаме без герои, без демони, без езически божества, можем да избираме само между немощна вяра като християнството и вродената недъгавост на човечеството. Това се различава от много други твои произведения, които като че предлагат някаква алтернативна "метафизична/свръхестествена" идея извън обичайното разбиране.

Това е, общо взето. Впрочем, благодаря предварително, че отдели време да изчетеш това и очаквам отговора ти, ако имаш възможност (дори да е "това е просто филм, не система от догми").

Благодаря,

Брайс Садърд


Един от най-интересните резултати от създаването на изкуство е, че веднъж видяло бял свят, хората са свободни да решат сами какво си сътворил, което означава, че вашата интрпретация на сюжета е точно толкова валидна, колкото и моята (още повече, че всички чернови и изрязани сцени са все още в главата ми). Но не, това не беше моето виждане за хората и събитията, нито дори за религиите по онова време.

От ревютата, които получих досега, според мен тези на Хенри Джий в "Нейчър" http://network.nature.com/blogs/user/henrygee/2007/11/19/bigging-up-beowulf и на Роз Кавъней в "Стрейндж Хорайзънс" http://www.strangehorizons.com/reviews/2007/11/beowulf-comments.shtml са по-близо до моето мнение какво се опитвахме да правим с Роджър по сценария, макар че нито един от двама ни не би могъл да се изказва за намеренията на Боб Земекис.

...
Здрасти, Нийл, гледах "Беоулф" в неделя и забелязах няколко неща. 1) Ти си автор на текста на "Песента на Олаф", която страшно ме изкефи. 2) Дори името на Лорейн го има във финалните надписи. 3) Чудовищната форма на майката на Грендел се вижда в отраженията във водата и веднъж (изцяло) на тавана на подводната пещара, където се слива с натрупано там златно съкровище. Прав ли съм? Или просто виждам неща, които ги няма там?

Благодаря,
Кен

Абсолютно си прав.

Flying Away Now

В понеделник, 19 ноември, Нийл написа:

Здрасти, Нийл, знаеш ли за особено негативното ревю на "Беоулф" от представител на филмовия отдел към Проекта за защита на децата (http://www.capalert.com/capreports/beowulf.htm), което нарича филма "може би най-противния виновник за кражба на детство, който някога е бил произвеждан". Рейтингът ти по системата за оценяване не стига чак абсолютна нула (няма достатъчно безсрамие/омраза - постарай се повече другия път), но Беоулф има по-нисък рейтинг от "Родени убийци", "Тексаско клане" и прочие.
Крис Рейнолдс

Ето, почна се. Обаче все пак това е май първият анимиран филм за възрастни, пуснат за широка публика в САЩ от много време насам и съответно идеята, че той всъщност не е предназначен за деца, е трудносмилаема за някои хора. Интересното е, че християнските ревюта, които съм чел засега -- Christianity Today и Catholic News Service -- са положителни и много разумни.

(Една от приятните изненади, изплюти от генератора на новини на Гугъл, бяха статиите от местни вестници, в които учители по английски език и литература и преподаватели обясняват, че този "Беоулф" е по-близък до оригинала, отколкото са очаквали.)

Драги г-н Геймън,
Първо да кажа, че току-що гледах Беоулф - наистина много хубав филм. Чел съм поемата преди много години и Вашата история е една от най-интересните интерпретации на оригинала. Освен това прочетох за дългия процес, довел до създаването на филма. Както обикновено става в Холивуд, сценарият е бил пренаписан. Както съм сигурен, че ви е известно, последният сблъсък с Дракона е пренаписан. Това откритие не ме изненада, защото последният сблъсък просто не беше във Вашия стил. Какъв беше Вашият вариант?
Робърт Шарпълс

А, това е лесен въпрос. Има книга, съдържаща оригиналния сценарий от 1997 г., две дълги есета от Роджър, предназначени предимно за студенти по киноизкуство за реалността в Холивуд (едното е разказ как се е озовал там, как съм се намесил аз и как написахме съвместно сценария, другото е как бе убеден да продаде сценария на Стив Бинг и Боб Земекис), няколко сториборда за оригиналната версия на Роджър, работния сценарий, написан заедно с Боб Земекис, с който започнаха снимките през 2005 г. (който бе различен от окончателния вариант на филма) и послеслов от мен за това какво е и какво не е филмовият сценарий.

Можете да прочетете оригиналния сценарий и дори работния сценарий, да създадете филм в главата си и да видите по какво се различава от финалната версия. (Намерих ревю на книгата тук http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm -- неизвестно защо, нито Amazon, нито Harper Collins sites казват ясно каква книга е сборникът със сценарий.)

...

Така. Много хора във Филипините мe питат колко време ще съм там (до неделя) и какво ще правя. Ползвах гугъл и намерих - този блог http://heartofadream.wordpress.com/, където като че ли има цялата нужна информацияt.

Колата за летището чака, а аз още не съм облечен, затова се сбогувам, леко съжалявайки, че още не съм написал дълъг пост за стачката на писателите. Или поне връзка да сложа към блога за стачката на шоуто на Дейвид Летърман http://www.lateshowwritersonstrike.com/ или блогът на Мат Зелман от ТIME в http://www.time-blog.com/nerd_world/2007/11/.

the view from Bissette

В неделя, 18 ноември, Нийл написа:

В блога на Стив Бисет на http://srbissette.blogspot.com/2007/11/brief-before-bedtime.html и на http://srbissette.blogspot.com/2007/11/visit-with-neil-part-iii-much-to-tell.html ще намерите погледа на Стив върху последните ни три дни, включително конференцията ‘Фентъзи проблеми’, на която говорих (беше забавно – прекарах известно време с Джак Зайпс и се срещнах с куп автори, включително Patrick Rothfuss и Nnedi Okorafor-Mbachu.)
Чудесно е, че Бисет и Ханк са около мен. Не съм сигурен, че ми е останал много ум...


В петък последното нещо, което написахте за интервюиращите Ви за неофициалната Ви биография Стив Бисет и Ханк Уогнър беше “Щастлив съм да помогна, макар че съм още по щастлив от факта, че това е неофициална биография”. След като им помагате, това не е ли факт на официализиране? Бъркал ли съм значението на “неофициална биография” през всичките години? Харесва ми да научавам нови неща.


Сири


Предполагам, ако беше “официална”, шеше да е нужно да чета, да потвърждавам и одобрявам всички мнения и заключения, и така... А сега аз се радвам за тях, че си пишат книгата и, понеже харесвам Крис Голд и Ханк Уогнър (Стив Бисет също, но той се включи по-скоро), се съгласих да ме интервюират за нея. Но това няма нищо общо с мен и така не трябва да мисля дали ми е спокойно с хора, които пишат книга за мен. (Всъщност не ми е съвсем, но аз съм си такъв)

...

А след около 18 часа заминавам за Филипините.

still brainless after all this years

На 16 ноември Нийл написа:

Стив Бисет и Ханк Уогнър са тук до събота да ме интервюират за неофициалната ми биография, която пишат (Стив пише някои от главите на филма и е тук, защото Крис не може. Чудесно е, че пак се виждаме със Стив и е удивително, като си помисля, че се познаваме от 22 години). Щастлив съм да им помогна, макар че съм още по-щастлив, че книгата е неофициална – биографии и такива неща са като наградите за цялостно творчество и ме карат да се чувствам неудобно. След толкова пътуване продължавам да нямам нищо напомнящо ум. Затова интервюто основно се състои от моите „Ъмммм”. Много са търпеливи.


Сега, като се включвам он-лайн, неизменно и автоматично проверявам рейтинга на Beowulf в http://www.rottentomatoes.com/m/beowulf/(76 % положителна оценка към момента на писане)
Любимото ми ревю досега – в смисъл, че чувствам, че ревюира филма, който ние написахме, е Ty Burr's at the Boston Globe


Очаквам да спра с тези проверки през идните няколко дни.


Тъкмо взех Мади и нейните приятели от прожекцията на Beowulf. На Мади й се стори точно толкова страшен, колкото и предишния път, а аз не съм убеден, че 13 годишната аудитория е тази, към която филмът се е прицелил. „Какво мислят?” попитах Мади.
„Мислят, че си странен” каза тя.
„О. Съжалявам.”
„Е, не се притеснявай. Аз им обясних, че сте го написали с Роджър Ейвъри и частите, които не им харесаха, са негови.”


Вярвам, че когато порасне достатъчно, госпожица Гала Ейвъри ще предприеме същата тактика.


Два нови арт-блога http://wolffbrain.blogspot.com/ на Мия Улф и http://jillthompson.blogspot.com/на Джил Томпсън (давайте надолу докато не стигнете до страницата с Magic Trixie)


Радио адаптацията на Anansy Boys на BBC World Service тръгва в събота от 20.00 централно време (http://www.bbc.co.uk/worldservice/schedules/internet/wsradio_sat.shtml) и после за една седмица би трябвало да е на http://www.bbc.co.uk/worldservice/programmes/world_drama.shtml

catching up

В петък, 16 ноември Нийл написа:

Не знам как се е случило така, че ми е убягнала The Privilege of the Sword. Книгата е продължение на Swordspoint - един от любимите ми романи на Елън Кушнер, тоест една от любимите ми книги изобщо. (Елън Кушнер е нещо като злият ми брат-близнак. Само дето е момиче, нямаме роднинска връзка и имам подозрения, че ако някой от двама ни е зъл, то това съм аз.) Mиналата седмица в Лос Анджелис Харлан Елисън стовари един куп книги пред мен и каза ”Вземи си нещо за четене в самолета”. Мярнах между тях книга на Елън Кушнер, която не бях чел, и веднага я грабнах с ентусиазъм. Прочетох я до половината докато летях към Обединеното Кралство, а втората половина дочетох току-що, по обратния път. Прекрасна е. Повествованието смущаващо прескача от първо в трето лице и обратно. Не по-малко смущаващ е фактът, че на места имаш чувството, че четеш юношески роман за наистина интелигентни младежи, но гарниран с изобилно количество горещи секс сцени. Всичко се случва точно така, както трябва. Петнадесетгодишната Катрин е добре образовано момиче от провинцията, чийто луд Чичо - Дукът - се заема да я учи да върти меча. И успява... Елегантна, забавна, очарователна.

Така. Отчетът за последните няколко дни. Добре, започвам.

Получих невероятно прекрасен импровизиран купон за рождения си ден в хотела, организиран („Татко, колко пъти да ти повтарям?! Не съм го организирала аз, хората от хотела бяха!”) от дъщеря ми Холи. Надойдоха какви ли не приятели – до един поканени в последния момент. Включително някои, като Джоф Райман и Лиляна Болтън, които не бях виждал от години. Ля се шампанско. (Леенето на шампанско си е като пиенето, само че накрая започваш доста да разливаш.) Мич Бен се появи в дванадесет и половина (когато аз вече нямах рожден ден, но пък дъщеря му, Грета, имаше) и пя "Be My Doctor Who Girl", акомпанирайки си на китара, докато управата на хотела не го помоли да спре.

На 11ти беше премиерата на "Беоулф". Невъобразимо мащабно събитие. Направо сложи лосанджелиската премиера в малкия си джоб. Пламъци облизваха сградата, имаше девет метров телевизионен екран и викинги с барабани, безброй хора и изобщо - всичко беше с невероятен размах. Раздавах автографи като луд, после ме отмъкнаха да давам интервюта, а най-накрая успях и да се добера до червения килим, придружен от Холи. Разбрах, че наист6ина съм успял, чак когато се видях да присъствам като ”неидентифициран член на екипа” на снимките от премиерата, които се появиха онлайн.

[Добавено: Идентифицирали са ме! Аз съм Криспин Гловър.]

От време на време получавам странни писма, в които хората ми крещят и ми се карат, че СЪМ СТАНАЛ ПРОДАЖНИК, или ЗАЩО СПРЯ ДА ПИШЕШ РОМАНИ, ТИ ПРОДАЖНО ХОЛИВУДСКО КОПЕЛЕ и какви ли не други неща, които ме карат да се чудя защо не са ми изпращали тези писма още през 1997-ма, когато с Роджър се хванахме и написахме сценария за "Беоулф". Или поне през март 2005-та, когато го пренаписахме. Намирам тези въпроси за не по-малко странни от това, да ме питат защо вече не пиша комикси. ("Ама аз пиша", отговарям. "През последните пет години съм писал предимно комикси.") Странно е да те обвиняват, че си се продал, или че си кривнал към Холивуд заради работа, която си свършил преди толкова години. Но въпреки това се почувствах доста холивудски на лондонската премиера – изтупан в лъскаво сако и обикалящ от кино на кино заедно с Роджър, Боб Земекис и всичките звезди. А Рей Уинстоун благодареше на хората, че са дошли и след това добавяше весело: "And I WILL kill your monstah"

(Олекна ми, когато видях, че "Беоулф" е оценен добре в Rotten Tomatoes. Част от хората наистина го харесват, други – изобщо не. Но първите превъзхождат числено последните.)

На 12ти станах много рано, летях няколко часа, ходих на бизнес среща, после отпраших към повече или по-малко безинтернетната пустош за да си почина един ден, в който предимно спах. Събудих се в 2:30 през нощта и отпраших обратно към цивилизацията.

Често съм роптал срещу мобилните телефони. Но вече съм на мнение, че нещо, което можеш да използваш, за да повикаш помощ когато спукаш гума на планински път в шест сутринта, не може да е чак толкова лошо. Някак си успях дори да не изпусна полета си до Лондон и след това до Щатите.

Сега съм вкъщи, след 26 часа пътуване. Очакват ме три натоварени дни, след това с Майк заминаваме за Филипините. А после ще довърша The Graveyard Book...

Zoom

В четвъртък, 15 ноември, Нийл писа:

Жив съм. Имам много да наваксвам с писането тук, но сега трябва да се качвам в самолета. Така че, ето ви една снимка с прекрасната ми дъщеря от лондонската премиера на "Беоулф" на 11-ти.

Снимка: Елиът Франкс.

Birthdays

На 10 ноември Нийл написа:

Идвам от пресконференцията във "Втори живот". Точно преди да започнем, симпатичната дама от "Уорнърс" се оттегли, за да проведа интервюто насаме. "Преди да си тръгнеш", помолих я аз, напълно наясно, че всичко, което може да се развали, се разваля, "дай ми координати за регистрация, в случай че връзката прекъсне."

Понеже всичко, което може да се развали, се разваля, на другия край на Лондон връзката на Роджър Евъри прекъсна, а той нямаше координатите, така че се наложи аз да говоря безспир, за да компенсирам липсата му.

Иначе досега рожденият ден беше хубав. Дадох много интервюта и в двата останали свободни часа, пих чай с моя приятел Дерън Браун за пръв път от този пост насам, което бе удивително приятно (и с изненада открихме, че сме учили в едно училище).

Починал е Норман Мейлър
Някакви мисли?
Никакви мисли?

Малко ми е тъжно. Някъде към 1990 г. бях на вечеря с Норман и Норис, на гости у Марта и Джон Томасис. Норман беше зверски интелигентен и в един момент ме изненада като посред тирадата си за англичаните, хинина и тоника, се усети, че и аз съм англичанин и отчаяно взе да ме уверява, че не е искал да ме обиди - точно обратното на злъчния имидж, който си е изградил. Харесах "Духът на блудницата" и "Древни вечери", не съм фен на ранните му неща, които го направиха известен, но отначало "Сандман" бе приет сериозно до голяма степен именно заради неговия цитат на корицата на "Сезонът на мъглите", за което съм му вечно признателен.

Добавено: Марта разказва за това в този линк.
http://www.comicmix.com/news/2007/11/10/norman-mailer-neil-gaiman-fanboy/

Трябва да попитам - защо отказа да интервюираш Нико? Аз съм донякъде фен на "Велвет Ъндърграунд" и мисля, че ще ми е също толкова интересно да разговарям с нея, колкото и с Лу Рийд (който според мен е един от най-интересните образи в съвременната музика). Струва ми се, че на онзи етап не си бил в позиция да отказваш интервю без достатъчно смислена причина. Така че, изплюй камъчето, драги ми господине!

Защото към онзи момент - 1984 г. - тя беше развалина-наркоманка и не можеше да сглоби повече от едно изречение - което не я правеше подходяща за интервю. След като изчезна в тълпата, мениджърът й ме погледна и попита:
"Нали няма да я интервюираш?".
"Не мисля", отвърнах аз.
Има една много хубава книга за Нико по онова време - "Краят, или песни, които не пускат по радиото", ако не ме лъже паметта от Джеймс Янг.

(Вижте http://www.james-young.com/nico.html)

....

По-късно. Г-н Геймън пи прекалено много шампанско, за да продължи този пост.

& марш в леглото.

Just above the Bible, but just below Black Beauty

В понеделник, 9 ноември, Нийл писа:

Тази сутрин в "Гардиан" забелязах в списъка на най-препрочитаните книги в Обединеното кралство, точно над Библията, "Добри поличби" от Нийл Геймън и Тери Пратчет. Което е странно, понеже в Обединеното кралство книгата е "Добри поличби" от Тери Пратчет и Нийл Геймън. Но се зарадвах, че е там. (Пълният списък.) И това в ден, в който мой цитат е на първата страница на Гугъл. (Хили се глупаво.)

Ходих на неофициална вечеря "преди рожден ден" с приятели, прекарах много приятно. Роджър Евъри видя колекцията с комикси и оригинални рисунки на Джонатан Рос и я пожела. Дейвид Уилиямс се извини, задето ми е казал, че приличам на Лу Рийд на премиерата на "Звезден прах" (отвърнах, че съм го приел за комплимент, което си е вярно, и му разказах как отказах да интервюирам Нико), храната беше отлична, Матю Вон ми каза, че бокс-офисът на "Звезден прах" вече е 118 млн. за целия свят (и 20 млн. засега само в Обединеното кралство) и ми обеща полилей от двореца на вещиците, ако някога имам място къде да го закача, а Холи ме прегръща много пъти и ми каза, че съм добър баща, като се вземе предвид всичко, от това по-хубаво - здраве.

Току-що ми пратиха аватара за утрешното мероприятие във "Втори живот". Изглежда точно както аз щях да изглеждам, ако имах издадена челюст и бях член на банда рокери. Ура!

Сънят ме зове. Даже ми маха. Също ми прави заплашителни жестове и подскача, за да го забележа.

Maddy would like to say a little thing about the premiere

Напомних на Мади, че обеща да пише за премиерата. Тя ми изпрати следното писание, заедно с бележка-извинение, че не е много дълго. (Кажи, "Мади иска да каже нещо кратко за премиерата", беше указанието.)

---

Денят на премиерата беше страхотно интересен! Татко си купи нов костюм за премиерата - фантастично сако - можете ли да повярвяте: дори си купи графитено сива тениска, заедно с него. Не е ли шантав? Беше изключително събитие - тениската не беше черна. Много се забавлявахме на премиерата, даже повече, отколкото на двете премиери на "Звезден прах". Филмът е хубав, макар и малко страшничък за мен, но всички останали твърдят, че е изумителен, значи аз съм просто една лигла:D Нямам търпение всички да го гледат!

(Тук сме Роджър и Гретхен Евъри, агентът ми Джон Левин и аз. И понеже ме питаха, май за пръв път в живота ми, каква марка са дрехите ми, аз погледнах - нося сако Yohji Yamamoto с две копчета и тениска на Rick Owens, които купих от много хубав магазин в Лос Анджелес - Maxfields).

Late Night Thoughts

Всички освен мен са отседнали в официалния лондонски хотел за отбелязването на "Беоулф". Аз съм в хотела, където бях отседнал, когато идвах в Лондон за "Звезден прах", защото когато цяла година си пътувал прекалено много, е някак приятно да влезеш през позната врата и да те посрещнат с "Здравейте, г-н Геймън. Пак ли насам?"

Така. Вечеря с дъщеря, страшна кръщелница и уеб-елф (пенсиониран) в Кикучис на Хануей Стрийт, който се канех да посетя от много време и който се оказа точно толкова добър, колкото бях чувал. (В блога на Марк Еваниер може да видите снимка от по-миналата вечер на две икони на комикса и небръснат тип с кожено яке).

Летях с "Бритиш Еъруейс" и беше страхотно. Много по-впечатляващо от Висша класа - Върждин. (Да-а-а. Скоро ще приключа с филма и ще летя отново с "НортУест", както обикновено.)

Здрасти, Нийл,
Когато хубав човек като теб адаптира една история за филмов сценарий и се появи на червения килим... какво е усещането? Възкликват ли всички звезди като Анджелина "хей, Нийл Геймън, сценариста", или казват "здрасти, кой беше ти"? Не си представям как би се почувствал човек и кое е по-изнервящото - някой като Джон Малкович да каже "я, аз те познавам" или някой като него да каже "не съм сигурен кой беше ти, здравей". Според мен първото е по-страшно, но това е само мое мнение.

Всичко хубаво,
Андреа - Демоничното ледено кубче

Като че ли е леко излишно да го казвам, но зависи дали знаят кой съм или не, а ме познават или защото сме работили заедно и сме се вижали, или по някакъв друг начин. ("Някакъв друг начин" варира от това да е чел "Сандман" до четене на този блог, или пък да е родител на лице, което да ги чете - на премиерата така беше със запознанството ми с родителите на Катлин Бийти.)

Хората, които знаят кой съм, знаят кой съм. Който не ме познава, не ме познава. Според мен това се отнася за всеки, независимо кой е и какво работи, не само за червения килим.

Това не е точно въпрос, но не видях начин за връзка. Попаднах на тази информация за хора, които играят "Втори живот" - безплатен аватар на Беоулф, доста як. Още информация тук: http://fabfree.wordpress.com/2007/11/07/just-for-the-guys-beowulf-avatar/. Предлага се и безплатна (виртуална) тениска от филма.

Ще има и виртуална пресконференция с участието на нас двамата с Роджър в събота - подробности на http://www.countingdown.com/movies/3351082/news?item_id=4001216.

Това ще ми е първият път във "Втори живот".

Уебгоблинът ще мести сайта от древната версия на Блогър, която ползваме, към нещо по-ново, което би трябвало да реши проблемите от последните няколко дни. Може да създаде нови, така че бъдете снизходителни към нас през следващата седмица и дано всичко тръгне добре.

Понеже сега стачкувате и не може да пишете и да пренаписвате нищо за телевизия и кино, няма ли да е прекрасен момент да напишете някой и друг комикс?

Още по-прекрасен момент да поработя над романа си, от който съм написал 5/8.

Pretty Much a Test Post

English post here.

Здрасти, Нийл,
Пробвах да прочета последния ти пост (Roger and Me) от RSS агрегатора ми, но ме пренасочи към Грешка 404 - страницата не съществува. Ами... таковата, благодаря. К.

Явно блог-платформата има проблеми в момента и постовете не се публикуват. Защо се появяват доволно в агрегаторите, а в блога - не, е загадка, която несъмнено ще се разреши с времето...

Значи това е нещо като пост-отбелязка, с който проверявам дали публикуването е успешно и дали ще се видят предишните постове.

Тази снимка е може би единствената, на която с кожено яке е друг, а не аз.

Както казах и преди, доволен съм от първоначалните ревюта на "Беоулф" , защото ми беше писнало от безбройните глупости в интернет, надраскани от хора, възползващи се от древната привилегия уверено да пишат онлайн за неща, от които хал хабер си нямат.

Едва ли всички ще харесат филма, както не всички харесват кой да е произволен филм, но според мен той е много повече "филмов", отколкото са били очакванията. Аз самият вероятно се кефя прекалено много на изказвания в стил "смятах, че ще е боклук, но после го гледах и..." в първите ревюта, които започнаха да излизат. Например в "Анимейшън Магазин" http://www.animationmagazine.net/article/7565 пишат така:

"Невероятно завладяващо и вълнуващо постижение и всички, работили по него, трябва да гордеят с това.

От първото нападение на чудовището Грендел на залата за пиршества на крал Хродгар става ясно, че това не е "Полярен експрес". "Беоулф" е кървав, непристоен, безцеремонен, секси и като цяло як. Годината е 518 от н.е. и едноименният герой пристига в датското кралство Хеорот, за да го освободи от завладелия го демон. Самохвалко, надут и напълно мачо, той отначало прилича на роднина на героя на Джерард Бътлър от "300", но впоследствие се оказва силно непълноценен герой, подобен на трагичен образ от древногръцка трагедия. Сценарият на Нийл Геймън ("Коралайн", "Маска-огледало") и Роджър Евъри ("Криминале") си позволява някои отклонения от оригиналния сюжет и изтъкава интелигентна и заплетена мрежа, която намеква, че eпосът, рожба на устно предание, е само половината от историята.

Често съм поставял под въпрос логиката на усилията, положени за създаване на реалиситични CGI герои, когато просто можеш да снимаш реални артисти, но в този конкретен проект това има смисъл, защото целта е хората и чудовищата да изглеждат от един и същ свят...

... Жалко, че филмът вероятно няма да бъде допуснат да се състезава като "Най-добър анимиран пълнометражен филм" на тазгодишните Оскари, защото повечето хора ще го възприемат като анимация. От друга страна, няма да е честно да се бутне при филми, които са изцяло анимация. В този си вид "Беоулф" е в отделна, собствена категория и Академията не знае какво да прави с него. Но ще бъде принудена да измисли нещо, особено ако филмът има голям касов успех.

"Беоулф" успява там, където повечето летни "хитове" тази година се провалиха - истинско развлечение със завладяваща история и сложни, неклиширани образи. Не е съвършен филм и ще има много критици, но според мен е една от големите изненади на годината и заслужава да се гледа от много хора. Сигурен съм, че изглежда добре и на стандартна прожекция, но си направете услуга, шофирайте няколко допълнителни километра до IMAX кино и го гледайте в 3D.

Блогът на Ан Томсън от "Варайъти", посветен на "Беоулф" - http://weblogs.variety.com/thompsononhollywood/2007/11/beowulf.html - цитира ревюто на Стивън Шафър, което започва така:

"Око да види, ръка да пипне" е наполовина вярна пословица за огромния, монументален "Беоулф" на режисьора Робърт Земекис, който тръгва по кината на 16 ноември. Екстравагантната адаптация на епоса за прокълнатото кралство пресъздава една Дания от 6 век, тъй образна, романтична и завладяваща, сякаш виждаме оживял триизмерен комикс за принц Храбър, детска фантазия, реализирана така пълноценно, че зрителят е вцепенен от удоволствие."

и завършва така:

Големият въпрос за Оскарите - за най-добър филм ли ще бъде номиниран, или за най-добра пълнометражна анимация?

А любимият ми цитат е от блога на един човек, присъствал на снощната премиера - http://moschus.livejournal.com/83515.html

Винаги е забавно да идеш на филм без никакви очаквания и да разбереш, докато вървят финалните надписи и осъзнаваш в пълнота последните моменти, а опиянението от невероятната история замайва публиката - аплодисментите, изречените коментари, подслушаните разговори докато се изнасяме от киното - че си един от първите зрители на филм, който ще се превърне в голям хит и че си го гледал без надъханите очаквания и влиянието на рекламата, без да знаеш сюжетните разкрития, което скоро ще е невъзможно за зрителите по света, освен ако не са живели в колиби и пещери. А той ще стане хит не защото е маркетингов продукт и корпоративно мероприятие (и продължение на продължение на продължението), а защото е просто хубав, чак до мозъка на костите на добре измислената история и хората ще го харесат и ще разкажат на други колко им е харесал. Както аз разказвам на вас сега. Колко старомодно и положително архаично.

Ето горе-долу пълен транскрипт на пресконференцията за "Беоулф", на която цитатите от Анджелина Джоли са взети тотално извън контекст, по целия свят.

Между другото, моето мнение е, че образователният пакет по Беоулф е просто неправилен. Част от идеята на сценария на филма "Беоулф", който написахме с Роджър, са моментите, където той се различава от епоса "Беоулф" и разглежда взаимоотношенията между човека и разказа за човека. Според мен не бива да се слага историята, съчинена от нас, в учебни материали - изглежда просто начин оправдано да се вбесят преподавателите на "Беоулф", чиято задача си е достатъчно тежка и без ние да им утежняваме живота. Щеше да е по-интересно или да се включи оригиналът, или да се разгледат разликите. Аз бих насърчил гимназистите да гледат нашата версия и да обсъждат какво е променено и защо.

Roger and Me

English post here.

Как беше червеният килим ли? Ето така...

Ние с Роджър Евъри на червения килим:

Мади обеща да напише пост за вечерта. Тя сега лети с нощен полет за вкъщи, за да не изтърве училище - тя настояваше, не аз, да ми е жива и здрава.

Чудесна вечер.

The Fifth of November

Еnglish post

Честит ви ден на Гай Фокс!

Помнете...
Няма по-подходящ ден за опит да взривите правителството. Особено дегизирани като буре с херинга.

Довечера няма да паля огън, а ще ходя по червен килим. Аргх.

Spot the Typo

Spot the Typo

Анджелина Джоли призна, че се е почуствала (sic) леко засрамена при вида на голите сцени с нея в най-новия й филм "Беоулф". Актрисата твърди, че макар голите сцени да са били с(т)имулирани, й е станало малко неудобно. "Леко се засрамих", казва тя, "Изненадах се, че се почувствах така оголена. Имаше моменти, в които ме хвана срам... и се обадих у дома да обясня, че забавният филм, който снимах за дигитална анимация, всъщност се оказа различен от очакваното."

Взето от този линк.