[message redacted]

На 7 декември 2007 г. Нийл написа:

Късна нощ е, затова само набързо да кажа, че ходих до Минеаполис да гледам Джонатан Култон, заедно с Джен, гледачката на куче, Шарън гледачката на пчели (макар че Шарън всъщност незнайно защо беше на масата на Култон и Мерк). Представлението беше хубаво -- Paul and Storm, подгряващата група (отвреме-навреме бек-вокали и шегички) беше страхотна, а Джонатан беше изумително добър. Накрая получиха овации - и не само защото публиката в Минесота e учтива и не иска да си тръгва по средата на представлението.

Ако сте в Медисън, Чикаго или Сейнт Луис в следващите няколко дни, идете да го видите (ъм, да ги видите) -- http://www.jonathancoulton.com/shows.

...

Все забравям да постна за Freerice, който съчетава Improve your Wordpower и Hunger Site, а трябва, защото е по-забавно от Пасианс, когато се обаждаш по телефона и същевременно си пред компютъра. Стотици хора ми писаха за него, но първа беше Рейчъл Ландау през октомври:

Здравейте, г-н Геймън! Може би този сайт прекалено много ще ви пречи, докато пишете, но бихте ли постнали този линк ?www.freerice.com
Обогатявате си речника и същевременно спасявате света, в един сайт.

...

Здрасти, Нийл, чета блога ти отдавна. Вниаги ми е приятно да видя колко обикновени и абсурдни може да бъде чуждият живот. Харесват ми снимките на охра, животни и места, които са важни за теб, но съм забелязал, че никога не постваш снимки на сина си. Не обича да го снимат ли, или го пропускаш по друга причина?

Според мен той не обича да е в светлината на прожекторите, колкото сестрите си. Но се е появявал отвреме-навреме, например намерих няколко негови снимки тук http://www.neilgaiman.com/journal/labels/Mike.html.

...

Явно няма да постна 3d трейлъра на "Коралайн" тук (най-вече, защото е предназначен да се гледа в 3D). Но добрите люде от "Лайка" и "Фокус" мислят заедно по въпроса, и Обсъждат Коледен Подарък от "Коралайн"...

...

Прочетох, че американските филми не са добре дошли в Китай. Свих рамене, но после прочетох:

Четири филма, се очакваше да бъдат пуснати за прожекции през януари или февруари, са отхвърлени: "Омагьосана" на Дисни, "История с пчели" на Дриймуъркс, "Звезден прах" на Парамаунт и "Беоулф" на Уорнър.

Почвам да го приемам лично...

...

И да завърша с робот от Култън...

catching up

В петък, 16 ноември Нийл написа:

Не знам как се е случило така, че ми е убягнала The Privilege of the Sword. Книгата е продължение на Swordspoint - един от любимите ми романи на Елън Кушнер, тоест една от любимите ми книги изобщо. (Елън Кушнер е нещо като злият ми брат-близнак. Само дето е момиче, нямаме роднинска връзка и имам подозрения, че ако някой от двама ни е зъл, то това съм аз.) Mиналата седмица в Лос Анджелис Харлан Елисън стовари един куп книги пред мен и каза ”Вземи си нещо за четене в самолета”. Мярнах между тях книга на Елън Кушнер, която не бях чел, и веднага я грабнах с ентусиазъм. Прочетох я до половината докато летях към Обединеното Кралство, а втората половина дочетох току-що, по обратния път. Прекрасна е. Повествованието смущаващо прескача от първо в трето лице и обратно. Не по-малко смущаващ е фактът, че на места имаш чувството, че четеш юношески роман за наистина интелигентни младежи, но гарниран с изобилно количество горещи секс сцени. Всичко се случва точно така, както трябва. Петнадесетгодишната Катрин е добре образовано момиче от провинцията, чийто луд Чичо - Дукът - се заема да я учи да върти меча. И успява... Елегантна, забавна, очарователна.

Така. Отчетът за последните няколко дни. Добре, започвам.

Получих невероятно прекрасен импровизиран купон за рождения си ден в хотела, организиран („Татко, колко пъти да ти повтарям?! Не съм го организирала аз, хората от хотела бяха!”) от дъщеря ми Холи. Надойдоха какви ли не приятели – до един поканени в последния момент. Включително някои, като Джоф Райман и Лиляна Болтън, които не бях виждал от години. Ля се шампанско. (Леенето на шампанско си е като пиенето, само че накрая започваш доста да разливаш.) Мич Бен се появи в дванадесет и половина (когато аз вече нямах рожден ден, но пък дъщеря му, Грета, имаше) и пя "Be My Doctor Who Girl", акомпанирайки си на китара, докато управата на хотела не го помоли да спре.

На 11ти беше премиерата на "Беоулф". Невъобразимо мащабно събитие. Направо сложи лосанджелиската премиера в малкия си джоб. Пламъци облизваха сградата, имаше девет метров телевизионен екран и викинги с барабани, безброй хора и изобщо - всичко беше с невероятен размах. Раздавах автографи като луд, после ме отмъкнаха да давам интервюта, а най-накрая успях и да се добера до червения килим, придружен от Холи. Разбрах, че наист6ина съм успял, чак когато се видях да присъствам като ”неидентифициран член на екипа” на снимките от премиерата, които се появиха онлайн.

[Добавено: Идентифицирали са ме! Аз съм Криспин Гловър.]

От време на време получавам странни писма, в които хората ми крещят и ми се карат, че СЪМ СТАНАЛ ПРОДАЖНИК, или ЗАЩО СПРЯ ДА ПИШЕШ РОМАНИ, ТИ ПРОДАЖНО ХОЛИВУДСКО КОПЕЛЕ и какви ли не други неща, които ме карат да се чудя защо не са ми изпращали тези писма още през 1997-ма, когато с Роджър се хванахме и написахме сценария за "Беоулф". Или поне през март 2005-та, когато го пренаписахме. Намирам тези въпроси за не по-малко странни от това, да ме питат защо вече не пиша комикси. ("Ама аз пиша", отговарям. "През последните пет години съм писал предимно комикси.") Странно е да те обвиняват, че си се продал, или че си кривнал към Холивуд заради работа, която си свършил преди толкова години. Но въпреки това се почувствах доста холивудски на лондонската премиера – изтупан в лъскаво сако и обикалящ от кино на кино заедно с Роджър, Боб Земекис и всичките звезди. А Рей Уинстоун благодареше на хората, че са дошли и след това добавяше весело: "And I WILL kill your monstah"

(Олекна ми, когато видях, че "Беоулф" е оценен добре в Rotten Tomatoes. Част от хората наистина го харесват, други – изобщо не. Но първите превъзхождат числено последните.)

На 12ти станах много рано, летях няколко часа, ходих на бизнес среща, после отпраших към повече или по-малко безинтернетната пустош за да си почина един ден, в който предимно спах. Събудих се в 2:30 през нощта и отпраших обратно към цивилизацията.

Често съм роптал срещу мобилните телефони. Но вече съм на мнение, че нещо, което можеш да използваш, за да повикаш помощ когато спукаш гума на планински път в шест сутринта, не може да е чак толкова лошо. Някак си успях дори да не изпусна полета си до Лондон и след това до Щатите.

Сега съм вкъщи, след 26 часа пътуване. Очакват ме три натоварени дни, след това с Майк заминаваме за Филипините. А после ще довърша The Graveyard Book...

Birthdays

На 10 ноември Нийл написа:

Идвам от пресконференцията във "Втори живот". Точно преди да започнем, симпатичната дама от "Уорнърс" се оттегли, за да проведа интервюто насаме. "Преди да си тръгнеш", помолих я аз, напълно наясно, че всичко, което може да се развали, се разваля, "дай ми координати за регистрация, в случай че връзката прекъсне."

Понеже всичко, което може да се развали, се разваля, на другия край на Лондон връзката на Роджър Евъри прекъсна, а той нямаше координатите, така че се наложи аз да говоря безспир, за да компенсирам липсата му.

Иначе досега рожденият ден беше хубав. Дадох много интервюта и в двата останали свободни часа, пих чай с моя приятел Дерън Браун за пръв път от този пост насам, което бе удивително приятно (и с изненада открихме, че сме учили в едно училище).

Починал е Норман Мейлър
Някакви мисли?
Никакви мисли?

Малко ми е тъжно. Някъде към 1990 г. бях на вечеря с Норман и Норис, на гости у Марта и Джон Томасис. Норман беше зверски интелигентен и в един момент ме изненада като посред тирадата си за англичаните, хинина и тоника, се усети, че и аз съм англичанин и отчаяно взе да ме уверява, че не е искал да ме обиди - точно обратното на злъчния имидж, който си е изградил. Харесах "Духът на блудницата" и "Древни вечери", не съм фен на ранните му неща, които го направиха известен, но отначало "Сандман" бе приет сериозно до голяма степен именно заради неговия цитат на корицата на "Сезонът на мъглите", за което съм му вечно признателен.

Добавено: Марта разказва за това в този линк.
http://www.comicmix.com/news/2007/11/10/norman-mailer-neil-gaiman-fanboy/

Трябва да попитам - защо отказа да интервюираш Нико? Аз съм донякъде фен на "Велвет Ъндърграунд" и мисля, че ще ми е също толкова интересно да разговарям с нея, колкото и с Лу Рийд (който според мен е един от най-интересните образи в съвременната музика). Струва ми се, че на онзи етап не си бил в позиция да отказваш интервю без достатъчно смислена причина. Така че, изплюй камъчето, драги ми господине!

Защото към онзи момент - 1984 г. - тя беше развалина-наркоманка и не можеше да сглоби повече от едно изречение - което не я правеше подходяща за интервю. След като изчезна в тълпата, мениджърът й ме погледна и попита:
"Нали няма да я интервюираш?".
"Не мисля", отвърнах аз.
Има една много хубава книга за Нико по онова време - "Краят, или песни, които не пускат по радиото", ако не ме лъже паметта от Джеймс Янг.

(Вижте http://www.james-young.com/nico.html)

....

По-късно. Г-н Геймън пи прекалено много шампанско, за да продължи този пост.

& марш в леглото.