събота, 22 декември 2007 г.

strikes and scripts and stuff

На 3 декември 2007 г. Нийл написа:



Чувствам се много калпав стачник. Стачката на Гилдията на американските писатели бе обявена в деня преди заминаването ми от Лос Анджелес за Англия и оттогава съм на 1500 километра от стачните постове. Всеки ден получавам мейли, които ми съобщават къде точно в Ню Йорк ще има стачни заграждения, но Ню Йорк е много далеч за посочените срокове. Аз дори съм в друга страна. Сега започвам да работя усилено по последните глави на "Книга на гробищата", може да се покрия, за да ги завърша и да изчезна напълно.

В случай, че някой има въпроси (съдейки по списъка в ЧЗВ, въпроси имат доста хора), да, напълно подкрепям и одобрявам стачката и, независимо колко полза има, гласувах за стачката (заедно с около 95% от членовете на Гилдията на американските писатели, така че това не е изненада).

Най-озадачен съм от факта, че на други места по света, се приема за даденост, че на авторите се плаща, когато творбите им се гледат в реално време. Ако напишех телевизионен сериал в Англия, щях да получа по-малко пари предварително (не много по-малко, де), но ще бъда добре компенсиран с повторенията, ДВД-тата, интернeт продажбите и т.н. (Не че е много важно, но получавам 125 пъти повече авторски права от роман с твърди корици, отколкото от ДВД със същата цена.)

В края на този пост - за да не счупя RSS хранилките - що сложа две видео резюмета по темата. Пристрастни, разбира се.


...

Здрасти, Нийл,
Гледах "Беоулф" веднага щом излезе и го харесах,макар че не може да се мери със "Звезден прах" , който просто ме отнесе.
Стори ми се обаче, че забелязах две грешки в "Беоулф". Първата са планините в Дания. Дания е известна с липсата си на планини и това повод за много шеги от исландци като мен за страната, която ни е владяла. Но после някой писа във форумите на imdb.com, че макар това да не отговаря на реалността, съответства на поемата:
"'...... моряците съзряха суша, блестящи скали, стръмни върхари, пропасти дълбоки.' "

Устното предание действа така на поемите. Версията сигурно е записана от човек, който никога не е виждал Дания. Сигурно има версии, които възпяват прекрасните равнини на Дания, но за нас те са загубени завинаги. Другият момент е малко трудно да бъде обяснен от поемата. Исландия се споменава поне два пъти във филма, което е неуместно, защото вероятно по това време не е била населена, нито пък човек, който е знаел за съществуването й, би я нарекъл с това име. Само обичта ти към тази страна ли ви накара да я споменете, или има и други причини? Или ще минеш по лесния път и ще прехвърлиш вината на съавтора? Исландците няма да се обидят, защото обичат да споменават страната им. Както и да е, благодаря ти, че пишеш този блог, особено ми е забавно, защото често и благосклонно споменаваш фолклора (аз съм специалист по фолклор) и библиотеките (аз съм библиотекар и информационен експерт).

поздрави от Корк, Ирландия
Оли Гнейсти Солейярсон


Да, скалите и високите планини са от поемата.

В сценария диалогът беше следният:

"Те пеят за срама ни от средното море до ледените земи на север."

Не съм сигурен дали това са действителните реплики на Антъни Хопкинс във филма. (И нямам ни най малка представа откъде се е взела също толкова анахроничната реплика за Винланд от стражата на Скилдинг. Не беше нашия сценарий с Роджър.)

Между другото да спомена пак книгата със сценариите на "Беоулф" , съдържаща много отговори на подобни въпроси, но нито едно от описанията й в интернет не обяснява какво точно представлява тази книга.

Намерих едно ревю, (http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm) където се казва:

Как е възможно от сценарий, пълен с черва, кръв и мръсни думи, да се получи анимация с рейтинг "забранен до 13" Вижте "Беоулф: сценариите" (HarperCollins Entertainment, $16.95), която всъщност съдържа два сценария, и двата от автора на графични романи Нийл Геймън и сценаристът Роджър Евъри, носител на Оскар.

Първият сценарий е съчетанието от автора на "Криминале" (Евъри) и автора на "Сандман", "Звезден прах" и "Американски богове" (Геймън), без правила и външна намеса. Вторият е техния вариант на окончателния сценарий за снимане.

Евъри е написал предговор и "средговор", които описват продължилата му десетиления мания по Беоулф - древна поема от 3000 реда - и нарастващото му желание да го пресъздаде на голям екран. В крайна сметка, с цената на агония, той се отказва да режисира "Беоулф" заради големите пари от Стивън Бинг и страстта на режисьора Робърт Земекис към този проект. Геймън е автор на "послеслова", в който за увода пише: "Роджър Евъри е прекалено откровен за създаването на сценария. Това е така, защото е побъркан светец."

Геймън и Евъри за пръв път се събират в Мексико през 1997 г., за да създадат първия вариант, напоен с текила, в която любовта на чудовището Грендел към човешко месо не знае цензура. Той обаче следва последователността на събитията на оригиналната староанглийска поема.

След това Земекис им разрешава да си позволят кинематографична свобода, заедно с благославията им да дадат воля на въображението си, защото неговата новаторска анимация (като в "Полярен експрес") не знае граници.

Последователността на събитията и обстановката в последния вариант са сменени - вместо история в две части и в две страни, Беоулф започва и свършва в двора на крал Хротгар. Беоулф получава трона на Хротгар, вместо да се върне у дома си. Вместо срещнем младия Беоуелф като мускулест победител на дракони, първо срещаме стария крал Беоулф в двора му ... и е очевидно, че преживяването е съвсем различно от това в първия сценарий.

Също тъй интересни като измененията на сценария са откровенията на Евъри. Например, той най-после намира покой, задето е предал "милото" си на Земекис, когато "З." се съгласява да използва Криспин Глоувър да играе чудовището Грендел. Режисьорът се кара с ексцентричния актьор по време на снимките на "Завръщане в бъдещето 2", което кара Глоувър да даде под съд Земекис, когато режисьорът вмъква образа му между сцените. "До ден днешен, присъдата защитава актьори от използване на образите им без тяхно съгласие. ", пише Евъри.

Все пак Глоувър получава ролята, а Земекис използва новосъздадената технология за да го превърне в чудовище на екрана, което вероятно е било достойно отмъщение.

Книгата със сценарии за "Беоулф" съдържа и рисунките на Стивън Норингтън, поръчани от Евъри още когато е мислил, че ще режисира първия си вариант, което допълнително раздухва въпроса, зададен от представянето на двете визии една до друга : "Ами ако...?"

(Споменаването в песента обаче е изцяло моя вина. Съжалявам.)
...

Здрасти, Нийл, аз съм фен от Швеция, който се надяваше да купи твои книги от Audible.com, но там не искат да продават на шведи. Ако няма шведски или поне европейски търговец на твоите аудиокниги, никой няма да ми вземе парите и ще си продължа да слушам само Орсън Скот Кард.

Има много проблеми с аудио правата по света, което значи, че фирмите-търговци на музика и книги не продават всичко навсякъде. При аудиокнигите, можеш да купиш диска и да ги рип-неш сам. Има дори някои дискове с mp3-ки, които не се налага да ги рипваш, просто ги пускаш на мр3-плейъра.

(Току-що проверих и Амазон има намаление на аудикнигата "Синовете на Ананси", което е най-евтиният начин да си купиш аудиокнигата.)

Нийл, питах се какво мислиш за книгите на Филип Пулман и полемиката свързана с новия филм по първата му книга.
Джесика

Филип Пулман ми харесва много, книгите му също, мисля, че полемиката е глупост. Това стига ли?

...

И ето видеото:


и още едно: