Последната седмица, по няколко глави на вечер, защото не ти се ще да я изгълташ цялата наведнъж, четох следващата книга на Джийн Улф AN EVIL GUEST. Мисля, че ще трябва да я прочета отново. (Съвсем нормално е да се чувстваш така, след като си приключил роман на Джийн Улф). Пиша за нея тук, за да си подредя мислите. Действието се развива около деветдесет години напред в бъдещето, макар че това бъдеще изглежда като високотехнологична 1930-та (умишлено, предполагам, защото в творбите на Джийн Улф е по-сигурно да мислиш, че всичко е умишлено), дотолкова, че се усещаш как, четейки книгата, търсиш ключ към нея. Очевидният ключ е Лавкрафт, чиито инициали са появяват рано, а по-натам в книгата откриваме Miskatonic University и самия Great Cthulhu (макар и не точно по име) и все пак това не помага съвсем за разбирането какво точно четеш.
Книгата разказва историята на Каси, второстепенна театрална актриса, която е на път да стане звезда на Бродуей, благодарение на магьосничеството на г-н Gideon Chase, мистериозен хай-тек мъж, разрешител на проблеми. Каси е на път и да се обвърже с мултимилиардер наречен Bill Reis, който може би се опитва да я убие. (Има го и Ханга, богът на акулите от страховитата история на Улф "The Tree Is My Hat" от сборника Innocents Aboard ). Моментът, в който почувствах, че напипвам ключа към тази книга, беше моментът, когато името Cranston се появи. Като в Lamont и в The Shadow. Което придаде смисъл на няколко неща, едно от които как Gideon Chase и Bill Reis започват да замъгляват умовете на хората, всеки по своя си начин, на фона на хай-тек джаджи и приключения. И когато осъзнах това, книгата се разлюля и размести в главата ми и започна да изглежда правилно и разумно, че това е нещо като 1930-та година в бъдещето, че книгата се движи от нещо като хорър към нещо като шпионско приключение (с ФБР агенти и надпревара между правителствени служби) с техника, понякога неразличима от магията; че присъства Chthulhu, както и един театрален мюзикъл, наречен Bride of the Volcano God; че Каси е актриса, подобна на Марго Лейн; че изключително истинските полинезийци от "The Tree Is My Hat" са подменени с повече от необикновени характери, сякаш излезли от филмова сцена; че има поне един върколак (скрити вълци има в повечето книги на Улф, може би във всичките) и едно зомби, както и неща подобни на грамадни прилепи, които още не съм сигурен какво точно представляваха. Книгата е булеварден трилър и това е комплимент, защото Джийн Улф разбира от булевардни трилъри (написа чудесна имитация на такъв в "The Island of Dr Death and Other Stories") и, защото тук той създава особен вид жанрова смесица – булеварден приключенски трилър от 21 век, с елементи на фантастика и хорър, каквато едва ли друг би могъл да напише.
Здравей Нийл,"A near death experience with a bumblebee"
Статия за спорното авторство върху „Footprints”
http://www.poetryfoundation.org/journal/feature.html?id=180239
- G
Както е споменато в Sandman 15, мисля. Знаеш ли, на мен дори повече ми харесва идеята, че е предизвикала масова безсъзнателност и е накарала стотици хора да я изписват, независимо дали искат или не.
Здравейте!
Аз уча стилистика в Нотингамския Университет и смятам да правя корпусно лингвистично проучване върху езика, използван в сценария на Беоулф, носещ усещането за Германска/Скандинавска история.
Сдобих се със сценария, но за да направя добро корпусно проучване, текстът ми е необходим в електронен формат. Започнах да сканирам страниците, но това е досадна работа. Бихте ли ми казали дали има някъде в мрежата електронно копие на сценария на Беоулф. Проверих в google и обичайните сайтове, но без успех.
Благодаря Ви за отделеното време. Ще бъда много благодарен за всяка помощ, която можете да ми предложите.
Няма го в мрежата, доколкото знам, но вероятно ще можете да си го купите като електронна книга. Което ми напомня, че щях да пускам линк към блога на Карл Хейгън, по-точно http://www.polysyllabic.com/?q=node/201http://www.polysyllabic.com/?q=node/202http://www.polysyllabic.com/?q=node/203 (там имаше версии на сценария с много алитерации и изрази, но никоя от тях не оцеля в последния режисьорски вариант)
http://www.polysyllabic.com/?q=node/204 (където се казва, че двамата с Роджър сме се осланяли изключително на превода на Seamus Heaney, което сигурно щяхме да направим, ако този превод беше наоколо през 1997, но той не беше.)
