Neil Gaiman

J.G. Ballard and the way the future was

2009-04-22T01:28:00.000-07:00

На 20-ти април, 2009, Нийл Геймън написа:

Като момче обичах Дж. Г. Балард. И като тинейджър обичах Дж. Г. Балард. И като възрастен обичах Дж. Г. Балард. Но все различни книги, в различните времена – като момче четях и харесвах ‘бедствените’ му романи, в които светове се давеха, или бяха отнасяни, или бавно се превръщаха в кристал, като и разказите от Vermilion Sands (особено един – "The Cloud Sculptors of Coral D"). В тийн- годините измъкнах от библиотеката странния, предизвикателен Балард (най-много обичах „Concrete Island” – робинзониада за мъж, изхвърлен след пътен инцидент на остров насред натоварена магистрала). Като млад мъж харесвах „Empire of the Sun” – но никога не престанах да обичам старите романи, дори когато откривах новите.

По някое време през 1985-та приятелката ми Кати Акър ме заведе на парти/представяне на книга/някакво събитие, някъде из Лондон, където срещнах Уилям Бъроуз и Джим Балард. Стояха там и си говореха, припомняха си Лондон от 1960-та. Не знам какво, или кого съм очаквал, но Джим Балард тогава, а и всеки път след това, беше плашещо нормален – като протагонистите от неговите извисяващи се или потъващи светове, като мъжа на магистралния остров.

С годините си останах очарован от Балард, от особения начин, по който най-скандалните му творби от края на 60-те и началото на 70-те – странни не-разкази със заглавия от рода „Защо исках да чукам Роналд Рейгън” , или романи като „Crash” за сексуалния фетишизъм към катастрофи и умиращи в тях красиви жени – успяваха да предрекат бъдещето, в което ние живеем, света на пост-рейгъновия контрол и психологическите последици от една мъртва Даяна, по-добре от всеки от другите фантасти, които си мислеха, че наистина предричат бъдещето.

И открих, че се колебая дали да напиша всичко това, сякаш ако не спомена нищо в блога си, ще го задържа поне още малко жив.

Снимката е на Мириам Бъркли от около 1991-ва.

...

Snowmen Later

2008-03-11T00:53:00.000-07:00

На 26 декември 2007 г. Нийл написа:

Навън е зимна приказка. Вижте:

Получих прекрасни подаръци от семейството си. Любимият ми е саморъчно направен от Мади албум със семейни снимки и кратки текстове и коментари към тях, в типичния за нея стил. („Е, татко, въпреки, че на тази снимка изглеждаш двуглав, държа да отбележа, че поне си един добре изглеждащ двуглав човек. Ха J. Дипломирането на Майк стана повод за чудесна семейна екскурзия!!”) Просто се разтопих.

Опасявам се, че съм успял да забравя кой ми изпрати линка към процеса на превръщане на буркан в кошер на http://www.hemmy.net/2007/09/16/bees-makes-hive-in-a-jar/, обаче планирам да си купя буркан или някакво подобно странно стъклено нещо и да проверя какво ще направят пчелите с него.

Здрасти Нийл,

Весела Коледа! Чудех се дали, в духа на сезона и в чест на рояците си жълто-черни жужащи приятели, би публикувал връзка към инициативата на Awful Thing да залеем третия свят с пчели чрез heifer.org. http://www.somethingawful.com/d/news/bee-charity-drive.php Само срещу $30 тази Коледа можеш да изпратиш 12 500 пчели да тероризират нищо неподозиращи граждани на места като Уганда и Ел Салвадор, където смелчаците биха могли да опитат да сключат договор с пчелите за сладкия им нектар. Днес до обяд вече бяхме дарили на нуждаещите се един милион пчели и си помислих, че ти би могъл да помогнеш да ги направим десет милиона. Благодаря!

Лора

Ще направя каквото ми е по силите. В крайна сметка, не би могла да съществува земя, изобилстваща от мляко и мед, без пчели. И без, ъъъ... млекодайни бозайници.

(По случайност току-що получих прекрасен коледен падарък от един приятел - дарение на пчели чрез Heifer.org от мое име.)

...

На http://www.rottentomatoes.com/m/hellboy_2_the_golden_army/trailers.php вече има трейлър на Hellboy: The Golden Army.

Ура!
(Това вероятно означава, че мога да публикувам тук няколко снимки от времето, което прекарах на снимачната площадка и които досега прилежно кътах в тайна.)

...

Открих този сайт преди малко – простете, ако новината е стара – и се зачудих дали идеята се е появила със създаването на Коринтянина, или когато сте го създавал, сте използвал вече съществуващ „кошмарен образ”?

Добър въпрос. Мисля, че Коринтянинът съвсем определено е първият комикс-герой, който има усти вместо очи. Въпреки, че Стив Бисет (струва ми се) беше нарисувал на корицата на „Блатното нещо” въпросното блатно нещо с усти, вместо очи, няколко години преди да се появи „Сандман”. Сигурен съм, че ако се разтърсите, ще откриете, че подобен образ се е появявал и на други места през годините. Ще се радвам да ми кажете какво сте открили, ако решите да търсите. Усти-вместо-очи със сигурност е станал доста популярен от появата на Конринтянина насам, но това може би е по-скоро свързано с техническия напредък на фото манипулациите, отколкото с факта, че образът се е заселил трайно в общественото съзнание.

Честно казано, страшно се радвам като виждам, колко смущаващо действа.

(Което ми напомня, че на http://srbissette.blogspot.com/2007/12/save-me-from-myself-i-am-going.htm има глава от справочника на Голсън/Вагнер/Бисет, посветена на колекцията „Среднощни дни” на Нийл Геймън.)

Какво мислиш за факта, че в библиотеката на американския Конгрес всички шотландски автори са картотекирани в графа „английска литература”? Разбирам, че подобни библиотеки се опитват да пестят място, но не би ли трябвало все пак една толкова голяма и авторитетна библиотека да си направи труда да бъде малко по-точна в класификациите си? Ето връзка към статията на Би Би Си: http://news.bbc.co.uk/1/hi/scotland/7157708.stm

Поздрави,

Кристина

От една страна е глупаво: Шотландия си е отделна страна със собствени традиции, собствена литература и както английска, така и галска литературна традиция. От друга страна пък, това означава по-малко работа за библиотеката на Конгреса. Но пък така погледнато, биха имали още по-малко работа, ако просто картотекират всичко в графа „Книги”.

Относно: пеперуди през зимата Всъщност това не е въпрос. Снимката на пеперуда от поста от 20 декември миналата година всъщност не е на пеперуда, а на молец. Когато са в покой, молците разтварят крилете си, докато пеперудите ги държат вертикално.

Съжалявам, че ще те разочаровам, но наистина беше пеперуда... По въпроса каква точно - Хедър първа успя да я идентифицира. Ето какво казва тя:

Драги Нийл,

Заинтригувана от пеперудите, реших да направя малко проучване. Пеперудата на снимката ми прилича на малка копривна пеперуда, която е широко разпространена във Великобритания. Изглежда обича да спи зимния си сън в къщите и, ако стените са достатъчно топли, понякога излиза от скривалището си. Много информация и разкошни снимки на какавидите й има ето тук: http://www.ukbutterflies.co.uk/species.php?vernacular_name=Small%20Tortoiseshell

Успешно писане!

-Хедър

...

Здрасти, Нийл!!

Аз съм главният аниматор на „Коралайн”. Срещнахме се за кратко когато дойде в студиото преди известно време.

Както и да е. Клипчето, което качи в блога си, предизвика голямо (позитивно) оживление на уеб сайта ми. Ето, виж какво казват тук: http://www.stopmotionanimation.com/dc/dcboard.php?az=show_topic&forum=25&topic_id=4688&mesg_id=4688&listing_type=read_new

В момента за филма работят 25 аниматора, а работата им е разпределена на 37 етапа. Когато и ако ти остане време, може да наминеш да надникнеш в кухнята. Определено има какво да се види на този етап от продукцията. Весели празници и благодаря, че качи клипа на уебсайта си.

- Антъни

Прекрасно е, че хората започват да говорят за това. Измина повече от година, откакто бях в студиото на Лайка и станах свидетел на началния етап от работата по „Коралайн” и съм наистина впечатлен от всичко, което видях от тогава насам.

...

А когато се прибрах вкъщи, ме чакаха собствените ми две копия на лимитираното издание на „Синовете на Ананси” на Хил Хауз - само с около година закъснение. Разкошно е, наистина. Може би дори си е струвало чакането...

Blinking at the daylight

2008-02-21T02:21:00.000-08:00

Във вторник, 25 декември, Нийл написа :

Научих от Уикипедия че Sandman:The Dream Hunters бил всъщност базиран върху Strange Stories From A Chinese Studio на Пу Сонглинг, която определено трябва да прочета. Ще ви доложа за резултата.

Обикновено малко след като се събудя на Коледа седя полусънен в домашния си халат на дивана, премигвайки объркано докато всички около мен отварят подаръци. В момента съм напълно буден и облечен, тъкмо ще водя кучето на разходка и предстои да опаковам неопакованите подаръци…което е, ъъм, всички подаръци, защото понякога съм просто безполезен.
Също така обикновено по това време на годината пускам и линк към версията, в която чета разказа "Nicholas Was..." на диска Warning: Contains Language. Като имаме предвид, че по това време на годината традициите са на почит – ето го:

http://www.neilgaiman.net/sound/02-nicholas-was.mp3

Changing planes

2008-02-21T02:03:00.000-08:00

В събота, 22 декември, Нийл написа :

Напсах това в самолета (така става, когато свършиш книга и няма с кого да си поговориш). И стоях в мрежата докато не ме изхвърлиха от летищното фоайе:

Тъкмо приключих книгата на Кори Доктороу Little Brother.

Харесвам художествената проза на Кори от момента, в който взех да я чета – малко реклама за сборника му с разкази – но тази книга ме зарадва по начин, по който само нехудожествените му неща са ме радвали преди.

Това е така, защото Кори е един от Обясняващите. Хора, които разбират нещата, или си имат собствена интерпретация за тях, обръщат се и казват какво мислят на всички останали и след като веднъж си разбрал какво е тяхното виждане, не можеш да гледаш на нещата по стария начин.

Дъглас Адамс е такъв. Брус Стърлинг понякога, също и Бил Гибсън. Правят/правили са го повече в разговор и повече за нехудожествени неща, отколкото за художествени. Малкълм Гладуел също умее това в нехудожествената литература. (Никога не съм се срещал с него и не знам дали обяснява така и в разговор, какъвто е най-добрия начин да получиш обяснение от Кори, Брус и Бил). (Един от любимите ми скорошни моменти е как Кори обясняваше на Роб Брайдън защо YouTube е глухарче)

Little Brother е роман за по-младите читатели и ми напомня младежкия Хайнлайн (това е хубаво. Книгите на Хайнлайн за по-млади читатели бяха в повечето случаи страхотни, споменавам го сега, защото се срещам с хора, които или не са чели Хайнлайн изобщо, или са чели само някои от късните му, объркващи книги за възрастни, или пък не са съгласни с политическите му разбирания, със или без да са чели негови неща, и тези хора нямат никаква представа колко добри са младежките му книги)

Little Brother в по-голямата си част е брилянтен. Той е политическа полемика, трактат за уединението и информацията, за хакването и кракването на мрежи, за политиката. Действието се развива в Америка от близкото бъдеще, където е избухнала бомба и едно 17 годишно хлапе – Маркъс, застава срещу излязлото от контрол Министерство на държавната сигурност.

Това е книга за честността, за умението да не побягваш, за умниците срещу тъпаците. Имаше моменти, на които се радвах, моменти, чиято прецизност усещах, моменти, които ме караха да се чувствам наистина стар.

Романът не е перфектен. Лошите на Кори са прекалено лоши някак си. Има едно хлапе – Чарлс, злобен подлизурко, отвсякъде заслужаващ неодобрение, с политически възгледи, различни от тези на нашия герой, и възклицаваме одобрително винаги, когато Маркъс разбива лошия Чарлз с цитати от Конституцията...И Чарлз заприличва на мокро чучело. Като опре до идеология ми се щеше Маркъс да имаше поне един приличен аргумент срещу опонентите си, но пък поне си имаше позиция.
Има една сцена, в която виждаме как Карл Роув казва на приятелите си да не пътуват преди предварителните избори, загатвайки че американците сами се бомбардират, за да черпят политически изгоди...Всеки път, когато нещо такова се случеше, си мислех, че Кори подценява и себе си, и книгата. Нещо нехарактерно за него, например при обясненията му за статистическата опасност от неверни послания (за което тъкмо чета в “Капаните на Ума” на Дарън Браун, доста странно, макар че всъщност е доста странно, ако си Кори или Дарън). Книгата изглежда по-силна винаги, когато Кори създава впечатление, че лошите момчета мислят – знаят – че са в правото си, че Конституцията и правата на човека са на разположение щом се изправяш срещу Злите Сили Решени да Унищожат Америка. Защото можеш да се отнасяш колкото си поискаш зле, с колкото хора си пожелаеш, ако имаш това право. Твърде често лошите са лоши, а добрите – добри. И ако трябва да продължа да придирям има и някои неща по сюжета, дето...

Но аз препоръчвам Little Brother повече от, може да се каже, всичко, което четох тази година, и ми се ще да попадне в ръцете на колкото може повече умни, тринадесет годишни момчета или момичета.

Защото мисля, че ще променя животи. Защото някои от децата, вероятно не много, няма да са същите, след като я прочетат. Може би ще се променят политически, може би технологично. Може би просто ще е първата книга, която са заобичали, или която е проговорила на скрития в тях гийк. Може би ще им се прииска да отворят компютъра си, за да видят какво има вътре. Не знам. Накара ме да искам отново да съм на 13 и да я чета за пръв път, а после да изляза навън и да направя света по-добър, или по-странен, или по-чудат. Това е прекрасна, важна книга, по начин, който прави недостатъците й до голяма степен маловажни.

...

Десет песни, които ме правят неописуемо щастлив, всеки път, когато ги чуя:

Love's a Prima Donna, Cockney Rebel
Cheese and Onions, The Rutles
The Jeep Song, Dresden Dolls
Ever Fallen In Love (повечето версии, но кавърът на Тия Гилмор в Loft Music ми е любим)
Tower of Song, Leonard Cohen
The Day We Caught the Big Fish, T. V. Smith
Smells Like Teen Spirit, Tori Amos
Rock & Roll Nigger, Patti Smith
Gin and Juice, The Gourds
Pyrate Love, Jollyship the Whizz-Bang

Първите единадесет неща, който се появиха, като пуснах разбъркано 14068 песни на iPod-а:

Heart, Nick Lowe
Coast Starlight, North Atlantic Explorers
We Were Wrong, Bonzo Dog Doo Dah Band
Keep Up, Thea Gilmore
Duke of Earl, Frank Black
V-2 Schneider, David Bowie
Fireflies, Patti Smith (От Gone Again. Не съм сигурен че съм чувал тази песен някога. Подозирам, че съм качил целия албум в iPod-а, без дори да го съм го слушал.)
Sex Life, Black Box Recorder
All the Time, Tom Waits
Cast of Thousands, The Adverts (също една от неописуемо щастливите ми песни)
Et moi, et moi, et moi, The Snivelling Shits.

Publishers Weekly ревюираха аудио изданието на Neverwhere. Казват:

Neverwhere, Нийл Геймън, четена от автора. HarperAudio, unabridged, 10 CDs, 12.5hrs., $39.95 ISBN 978-0-06-137387-9

Геймън влиза в ролята на разказвач за последната си книга, предлагайки интимно звучене, което грабва вниманието почти моментално и държи слушателя през цялото време. Тъй като историята се развива в Обединеното Кралство, Геймън е особено подходящ за разказа с очарователния си шотландски акцент, вливащ живот в главния герой Ричард Мейхю. С перфектна интонация и чисто произношение, Геймън кани слушателя в дневната си, на разговор край камината, предлагайки лично изживяване, надминаващо границите на традиционното повествование. Авторът познава своята история надълбоко и улавя желаната емоция и реакция на публиката във всяка една сцена. Героите му са уникални, разнообразни като характери и подход в разказа, и Геймън предлага много различни диалекти и интонации. Четенето звучи повече като личен разговор между приятели, с приятното и убедително изпълнение на Геймън, което книгата заслужава. A Harper Perennial paperback (Reviews, May 19, 1997). (Nov.)

което е наистина мило. Е, така е, като си автор и все още малко се притесняваш за цялата работа около аудио книгите.

Пускам и това – http://www.henson.com/press_releases/2007-12-21.pdf - без коментар, но с голяма и малко глуповата усмивка.

Like the Dark Knight trailer, but with buttons...

2008-02-20T00:57:00.000-08:00

На 22 декември 2007 г. Нийл написа:

Преди няколко седмици някой ме попита дали 3D трейлърът на „Коралайн” на Хенри Селик вече може да се свали от интернет и аз отговорих, че ще се опитам да получа разрешение да го кача тук. На което вселенските сили отговориха с не, защото...ами защото е 3D.

Попитах дали има нещо от „Коралайн”, което да мога да кача тук. Отговориха ми, че ще видят какво може да се направи по въпроса.

Не съм говорил за това, защото не бях сигурен, че ще получа каквото и да било. Но ето, че вече е тук. И току-що го изгледах...

Така че, за ваша радост (надявам се), получавате малък коледен подарък – първият кинематографичен откъс от „Коралайн”, който ще види бял свят.

(Всъщност заслугата изобщо не е моя. От „Лайка” и „Фокус” избраха откъса и свършиха всичката черна работа. Уеб гоблинът пък се справи с качването му на този сайт. А аз само ще обера овациите и ще се къпя в слава.)

Има още близо година, докато филмът се появи по кината. Но ето един кратък предварителен поглед...

http://www.neilgaiman.com/p/Cool_Stuff/Video_Clips/Coraline_Sneak_Preview

winter butterflies

2008-02-20T00:17:00.000-08:00

На 20 декември 2007 г. Нийл написа:

Не знам откъде се взимат тези пеперуди. Къщата е голяма и празна. Зима е. Вътре няма никакви цветя и растения. Дърветата вън са голи. Всички врати и прозорци са затворени. Но всеки ден в къщата се появява нова пеперуда – кацнала на прозореца като цвете, или пък пърхаща насам-натам из кухнята.

Вече съм по-добре. Оздравявам в идеалния момент, за да мога да си тръгна към къщи с много по-малко свършена работа, отколкото се надявах да свърша. Но пък спах много, погълнах няколко буркана мед, два корена джинджифил и около дузина лимони. И кашлих ужасно много. („Вие кашляхте, нали?”, ме попита икономката-фантом онзи ден. Виждах я за пръв път от седмица. „Отначало си помислих, че лае куче.”)

...

Нямам какво да добавя към това, което Уорън Елис казва за удивително обезпокоителното видео към песента "Бог мрази света", дело на Уестборо Баптист Чърч. Ето връзка към поста на Уорън: http://www.warrenellis.com/?p=5361.

(Всъщност съм донякъде очарован от идеята за Господ, който е така погълнат от отвращение от човечеството поради, наред с всичко друго, факта, че хомосексуализмът не е повсеместно обявен за углавно престъпление, че намразва света (с изключение на около 60 души и едно очарователно, зловещо малко момиченце). Както и от идеята, за църква, която проповядва, че всяко бедствие - природно, или предизвикано от човека - което се случва, е неоспоримо, магическо и буквално потвърждение на теорията им, че Господ мрази света.)

...

Виждам, че „Беоулф” ще излиза на DVD през февруари.

Използвайки ултрамодерна технология за да вдъхне нов живот на класическата история за митичния английски воин, „Беоулф” на Робърт Земекис завладя публиката по цял свят и привлече приходи от близо 200 милиона долара (до сега). От Парамаунт съобщиха, че двете DVD версии на филма (HD DVD и стандартна) ще излязат на 26 февруари.

Изключително интересна статия относно това, къде се намираме в момента спрямо „прага на ужасяването”, която разглежда предимно "Беоулф" и "Карибски пирати: На края на света" – на http://www.vfxworld.com/?atype=articles&id=3494.

...

Няколко души вече ми пишат с въпроса защо аудио версиите на "Никъде, никога, никой", "М като магия" и "Чупливи неща" ги има в американския магазин на iTunes, а на "Звезден прах" - не. Нямам представа.

Също така нямам представа защо от Digital Media Café на издателство "Харпър Колинс" можете да си свалите половинчасовия откъс, в който говоря за "Звезден прах", от края на аудиокнигата, но не можете да си купите самата аудиокнига. Пълна мистерия.

(Пак от там можете да си свалите и 15 минутно интервю на госпожица Мади с мен, в MP3 формат.)

Вече бях започнал да се чувствам пълен невежа по отношение на собствените си неща, когато пристигна това...

Не бях засичал реклами за излизането на „Звезден прах” на DVD и когато го видях беше вече факт. За щастие, така и така бях тръгнал да пазарувам и си го взех веднага. Може би ще е интересно да се знае, че в „Бордърс” предлагат промоционална версия (или поне те така я наричат.) За три долара повече получавате и брошурка от десет страници с илюстрациите на Чарлз Вес, което е страшно добра новина за хора като мен, които не притежават графичния роман. Реших, че народът ще се радва да го научи. :)

и писах на Чарлз Вес да питам знае ли нещо по въпроса.

Ето какво отговори Чарлз:

Вярно е, да. Имам тук няколко копия от притурката – DC тъкмо ми ги изпратиха. Бонус брошурка с осем страници с репродукции на „скиците” от допълнителния материал от новото издание на книгата ни плюс една пълноцветна рисунка, която служи за корица (на притурката). Мисля, че това си е инициатива само на „Бордърс”. А пълноцветната рисунка ще бъде включена и в луксозния комплект рисунки към „Звезден прах”, който ще се разпространява само от "Грийн Ман Пъблишинг". Всичките шест картини в комплекта ще бъдат нови, а не препечатки на старите илюстрации.

Ето ти сканирана картинка на корицата, да й хвърлиш един поглед...

А аз я качвам тук, за да можете и вие да й хвърлите и вие един поглед.

A useful post (honest)

2008-02-18T00:43:00.000-08:00

Във вторник, 18 декември, Нийл написа :

Това тъкмо пристигна в пощата ми, малко е в последната минута, затова реших да го пусна тук за всички в района на Ел Ей, които се чудят какво да правят в сряда вечерта, на 19-ти.

Тази сряда парти за членовете на CBLDF

Парти в знак на признателност при почитаемите Golden Apple Comics на Melrose! Шейна пълна с велики творци ще бъде налице, за да отбележи Свободата на словото и разпространението на комиксите, включително: Пърси "MF Grimm" Кери, Роб (Scud) Шраб, Бил (Simpsons) Морисън, Гери (Infinite Horizon) Дагън, Марк (Manhunter) Андрейко, Кристос (What If: Civil War) Гейдж, Лари (Beanworld) Мардър, Ранц (Displaced Persons) Хоузли и други! Първите настоящи или нови членове на CBLDF, които се подпишат на събитието, ще получат пълна торба със страхотни заглавия, включително предварителното издание на Jungle Girl на Франк Чо, Superpowers на Алек Роуз, Infinite Horizon на Гери Дагън, Displaced Persons на Ранц Хоузли, плюс една нова корица на Sinbad: Rogue of Mars #1, един диск на DJ Spooky Sampler, една графична новела на Уил Айснър и някои подписани издания на CBLDF! За да направи вечерта още по-специална, Golden
Apple ще предоставят празнични коктейли, ще направят аукцион, ще поемат 10 % от всички покупки на всички членове на CBLDF и ще направят 10 % дарение на Фонда! Golden Apple са приготвили и специално издание на MF Grimm, само 25 бройки за членовете, дошли на събитието.
Партито започва в 6:00 вечерта и продължава до 9:00 в Golden Apple Comics, 7018 Melrose Ave. at LaBrea. За повече информация: http://www.goldenapplecomics.com!/

За тези, които не могат да отидат, има он-лайн аукцион на http://search.ebay.com/_W0QQfgtpZ1QQfrppZ25QQsassZcbldf -- включва подписан екземпляр на изданието на "Звезден прах" от 1996 на San Diego.

А за тези от вас, които са готови да потърсят нещата на CBLDF по-далеч от eBay – CBLDF ароматите на Black Phoenix Alchemy Lab

http://www.blackphoenixalchemylab.com/neverwhere.html тук са „Американски богове” и „Синовете на Ананси”
http://www.blackphoenixalchemylab.com/stardust.html - а тук е „Звезден прах”.

(Рано или късно Бет ще пусне парфюма си „Сняг, Стъкло, Ябълки”, който май е най-любимият ми сред тях. С него замирисваш на секси вампирски ябълки. Честно.)

Искам да кажа също и, че в магазина на CBLDF на http://www.cbldf.com/ има богата находка от яки, редки и (по мое мнение) престъпно подценени неща (20 $ за подписан постер на Франк Милъровия Sin Sity?). (Както и книги и комикси, подписани от всички – от Франк Милър и Джим Лий до Мат Фракшън и Джеф Смит, често на корична цена.) А изчезне ли нещо, край - преди имаше ужасно много неща на Страницата на Нийл Геймън на CBLDF, а сега видях, че са останали само седем. (Едно от тях е Fiddler's Green Program Book, която мислех за напълно изчерпана.)

Така. А сега в леглото.

(E, веднага след като пусна този линк
http://www.publishersweekly.com/article/CA6513517.html -- към една статия в Publishers Weekly за Стачката на сценаристите и за комиксите…)

A story for which the world is not yet ready

2008-01-30T06:47:00.000-08:00

На 17 декември 2007 г. Нийл написа:

На почитателя на "Бейкър Стрийт" в мен му беше много приятно да научи за великанския плъх от Папуа, Индонезия. Добре, не е Суматра. Но все пак е в Индонезия. Да, Индонезия е голяма страна, а Папуа е далеч от Суматра, особено за плъх.

Но все пак.

Великански плъх! Близо до Суматра!

Ах...

...

Кашлицата ми не се е оправила, макар че работливо пробвам всеки препоръчан цяр и сега се къпя в мед, лимонов сок, ябълков оцет, шоколад, червен пипер и сироп за кашлица с гуайфенезин. Също най-различни води, чайове и подобни.

Опитвам се да се ползвам безжична клавиатура, която произволно забравя да праща букви на компютъра. Това е адски изнервящо.

...

Здрасти, Нийл,

Всички видео-блогъри от братството 2.0 (www.brotherhood2.com) участват в опит да превземат YouTube днес с филмчета, чиято цел е да накарат хората да даряват на разни благотворителни организации. Аз избрах C.B.L.D.F. и ще съм ти благодарна, ако сложиш връзка към мен на блога си. http://www.youtube.com/watch?v=nRpmypcOv9E

Приятен понеделник,

Джейн

Считай го изпълнено.

...

Драги Нийл,

Предвид скорошното излизане на "Звезден прах" на двд (което аз определено ще си купя в деня на излизането и ще принудя семейството ми да го гледа на Коледа), си спомних за клипчетата, които публикува преди време за стачката на сценаристите и как се борите да за увеличение на хонорарите от двд и тв продажбите. Тъй като твоето име е написано по целия "Звезден прах", книга, филм и тъй нататък, наистина ли получаваш само $0.02 от всяко закупено двд? (и ако е така, възможно ли е компанията да закупи няколко екземпляра на едро, да сложи автограф - или не!- и да ги препродаде на по-висока цена от сайта, и да допринесе за сума, която заслужаваш повече и за по-щастливи фенове?)

- Дани

Много е мило, че си загрижена. Истината е, че ако много хора си купят "Звезден прах" на двд, това ще се счита за успех и прочие и вероятно ще ми улесни живота, но ние с Чарлс Вес получихме своя дял от "Звезден прах" когато продадохме правата за филмиране; да, въпреки че е много добра идея да се продават двд-та с автограф, аз съм по-щастлив да работя като писател, отколкото бих бил като продавач на двд-та с автограф. (Като казах това, идеята наистина не е лоша - така направи Питър Бийгъл с двд-то "Последния еднорог". Ако искате копие от него, поръчате от http://www.conlanpress.com/Merchant2/merchant.mvc където ще го получите с автограф, а Питър Бийгъл ще получи половината от цената. Не е ли далавера, а?)

С удоволствие насочвам хора към сайта на "Дриймхейвън Букс" NEILGAIMAN.NET , който те създадоха, защото ми омръзна да отговарям на въпроса "Къде мога да купя онова..." с "От Дриймхейвън". Там е най-добрата колекция от мои неща (и свързани с мен произведения и от хора, работили с мен и т.н.), те са хубави хора и магазинът е хубав. (И не, не получавам дял от продажбите. Просто са радвам, че нещата са там и че мога да пратя там който попита.)

Моят най-голям повод за гордост тази година може би е това:

защото обичам аудиокниги и се радвам, че първата версия с пълен текст в САЩ ще излезе в аудио формат. Съкратената версия на "Никога, никъде, никой", прочетена от Гари Бейкуел, беше причината, поради която вече няма да одобрявам съкратени аудиокниги (започва много добре, но после се усеща отчаянието на редактора във втората половина, където през борда заминават големи късове от сюжетната линия), но мина много време, докато се освободят правата и успяхме да направим пълна и несъкратена аудиокнига, а аз да чета гласовете както ги чувам в главата си и да преувеличавам драматично в ролите на Круп и Вандемар.

...

И накрая, Честит 90-ти рожден ден на Артър Кларк!

Срещал съм се с Артър Кларк един-единствен път, беше преди 22 години, в хотел "Браун" - той беше в Англия за промотирането на филма "2010". Чета го от малък, а някои негови разкази - "Деветте милиарда имена на Бога", например - за мен бяха есенцията на чиста научна фантастика. Беше разказ, който ми се искаше аз да съм написал, когато го четях на 9-10 годишна възраст. Усещане за чудо от човек, който наистина е световно съкровище.

(Много съм щастлив да видя ново издание на една от любимите ми книги, когато бях на 12 години - осъвременено и в нов тираж - A Science Fiction Omnibus от Penguin Classics от Брайън Олдис. Може би не е 90-тия рожден ден на Брайън Олдис - той е само на 82 - но продължава да пише и също е съкровище.)

Mailbaggery

2008-01-02T08:56:00.000-08:00

На 16 декември 2007 г. Нийл написа:

Болното гърло се превърна в нещо гръдно и зло. После топлата вода в къщата пресъхна и спря. Въпреки това, настроението ми се подобрява. И почвам да изпълнявам разни задачи. И успях някакси да накарам топлата вода да потече отново. Вятърът свисти из къщата ...

В "Ню Йорк Таймс" ето тази статия за фантастиката, която американските политици трябва да си признаят, че четат ме накара да се усмихна, макар че според мен някои от описанията бяха бяха прекалени.

Драги г-н Геймън, търся книга да чета на племенника си...
Част 1
След безброй часове търсене на шантави комбинации от името ви, "детски" "Книги" и "любими" с много други думи, попаднах на една книга и продължението й, озаглавени "Гримбъл" и "Гримбъл по Коледа" от Клемент Фройд (внук на Зигмунд... както съм сигурен, че знаете). Когато открих тези заглавия, се отправих към известния сайт за интернет търговия Amazon.com, където открих, че и двете са изчерпани, а втора ръка се намираха на най-ниска цена около $45. След това се запътих към eBay и открих екземпляр на "Гримбъл" за...та-да-да-дам... $130! В светлината на тези нечовешки цени (скръндза съм, нали разбирате), се надявах Вие да използвате силата си на "известен писател" евентуално да убедите някое издателство да препечата "Гримбъл", или просто да ме насочите към сайт, който я продава на разумна цена, съобразена с възможностите на средната класа.
И да... без малко да забравя... бихте ли ми препоръчали други книги, които да чета на петгодишния си племенник (вече му прочетох "Коралайн" и той, също като мен, я хареса много)?
С много признателност, твой вечен фен, Бен (фамилията е изтрита от Националната агенция по сигурността... шегувам се]

Всъщност, отчасти с моята подкрепа, "Гримбъл" е препечатана в детската антология на McSweeney's с удивително дъго заглавие. Предлагам да купите книгата директно от Максуийнис, които я продават много евтино на сайта си -- наскоро я предлагаха и безплатно (освен пощенските разходи), макар че закъснях да я обявя тук. И цялата печалба отива за Добри Каузи.

(Предлагат хубави неща, които стават за подаръци тук http://store.mcsweeneys.net/index.cfm).

Освен това, не е лесно да се препоръчат книги за петгодишни, както и за 38-годишни. Хората са различни. (Знам, че на 5 години Мади харесваше например Роалд Дал, както и всички книжки с картинки на Daniel Pinkwater и детски книжки.)

Трябва да съставя списъци с книги и автори и линкове към книги, които препоръчват други книги.

Впрочем, току-що забелязах, че на сайта на Пинкуотър има Подкасти , които включват четене от "Fish Whistle", книгата, която запази психичното здраве на нас с Тери Пратчет по време на обиколката ни за "Добри поличби" през 1990 година.

Здрасти! Имам въпрос за лимитираното издание с автограф на "Коралайн". Според amazon.com, датата за издаване е 30 ноември. Направих предварителна поръчка преди повече от два месеца, затова предположих, че няма да имам проблем с пратката. Но току-що получих съобщение от Амазон, че поръчката ми се забавя най-малко до януари. Това означава или, че книгата е изчерпана в Амазон, или че книгата е забавена. Надявам, се че е второто, за да имам шанс да получа екземпляр. Имаш ли информация за това? Благодаря! Брандън

Книгата се забави и то предимно по моя вина - в един момент кутията с листа за подписване ме следваше по света (буквално) и ги подписах чак когато се върнах у дома след обиколкатат за "Беоулф".

Впоследствие видях тук http://www.subterraneanpress.com/index.php/2007/12/16/neil-gaiman-update-coraline-shipping-soon/ че книгите излизат до няколко дни.

(Разбрах, че първата партида от "Синовете на Ананси" на "Хил Хаус Прес" е пристигнала в Ню Йорк от Полша. Повече информация по-късно.)

...

Говорих с Джейсън Уебли и му казах, че бих искал да сложа една негова песен тук и той се съгласи. Затова сега можете да я свалите или прослушате пълната версия на Almost Time To Go от новия му албум The Cost of Living тук http://www.jasonwebley.com/audio/AlmostTime.mp3.

Guess you never really stuck around
All that long anywhere.
I guess I should have known that you'd skip town.
You always did catch me unawares.
Looking now at your debris,
These trails of paper strewn across the floor,
Towards an open door.
Look at all you've gathered, all you own,
Hold it in your hand, does it weigh more than a single feather?
If the things you feel outsmart the things you know,
It's almost time, it's almost time to go.

Щастлив0-нещастна по хубав начин. (Особено ако пишете книга, чието действие се развива на гробищата.) Чуйте я, свалете я...

As I was saying

2008-01-01T15:14:00.000-08:00

На 31 декември 2007 г. Нийл написа:

Написах това през 2004 година, като се цитирах от 2001 г. Струва ми се подходящо да се повторя още веднъж. На всеки три години...

Знам, че е признак на лош вкус да се повтаряш, но щях да изброя всичко, което пожелавам на читателите на блога през 2005 и осъзнах, че вече съм го писал през 2001, когато казах...
Нека идната година бъде изпълнена с вълшебство, мечти и красива лудост. Прочетете хубави книги и целунете някой човек, който смята, че сте прекрасни. И не забравяйте да творите изкуство - пишете, рисувайте, стройте, пейте или живейте, както само вие можете. Надявам се някъде през следващата година да изненадате сами себе си.

Все още се надявам.

Well, I can't take him like that. It's against regulations

2008-01-01T11:40:00.000-08:00

На 14 декември 2007 г. Нийл написа:

Няколкостотин души ми писаха да ми съобщят, че Тери Пратчет е диагностициран с ранен Алцхаймер .

Да, много е тъжно, и не, не е добра новина. Също така, най-важното, както Тери посочва, вече два пъти, той още не е умрял (макар че това не става ясно от реакциите в мрежата) и освен това носи в себе си още няколко книги .

Не е време за панихиди, нито за траур, нито за "Тери Пратчет - в негова памет с признателност" и прочие писания, нито сега, нито вероятно още доста време. Той е още тук и още пише. Още не е хвърлил топа.

Тъй.

А ако още сте разстроени - е, сега е моментът да напомня, че съществуват благотворителни организации, които могат да бъдат подкрепяни и могат да се купуват продукти, печалбитe от които отиват за различни благотворителни каузи (например парфюми "Добри поличби").

...

Болното ми гърло оздравя до степен да имам пак горе-долу функционираща глава. (Което е хубаво, защото мога пак да почна да пиша, доста по-успешно). Лошото е, че според мен някой се е промъкнал през нощта и ми е напълнил дробовете с гъсто лепило. (Гадно.)

Понякога измислянето напомня на Койота, който тича в празното пространство между два скалисти върха, и докато продължаваш да се движиш, всичко е наред. Когато спреш и погледнеш надолу, внезапно става ясно, че под теб няма абсолютно нищо и висиш във въздуха само с огромно усилие на волята.

И после настъпва хубав момент, когато започваш отново да тичаш във въздуха и ако си достатъчно умен, упорито отказваш да погледнеш надолу.

...

Хубаво е, че филмът "Звезден прах" се появява в списъци с Най-добри филми на годината .

Излиза на DVD след няколко дни и тихичко постига големи успехи по света през последните няколко месеца (в момента приходите от него във Великобритания са почти равни на тези в САЩ, което вероятно говори нещо за разликата в маркетинга в двете страни ).

...

Няколко души ме попитаха защо да подкрепят стачкуващите писатели. Радвам се, че мога да им посоча място, което има предложения -- http://www.fans4writers.com/participate.shtml.

А път годежът на Джейсън и Мауи е отбелязан в Boing Boing.

Уили И, или създателят на света според американските индианци.

Still alive (not the song)

2008-01-01T11:35:00.000-08:00

На 12 декември 2007 г. Нийл Геймън написа:

Намирам се на края на света почти без интернет връзка. Вали дъжд и косата ми се е накъдрила особено. Боли ме гърлото, както когато съм пътувал прекалено много. Спал съм по-голямата част от последните 48 часа, както правя когато ме боли гърлото е и време да си отспя. Току-що пристигнах в цивилизацията да си купя лимони, мед и джинджифил. Незнайно защо, изглеждаше ми напълно логична покупка, но сега ми се струва все по-далечна - купих и целина. Сега съм в едно интернет кафе.

Пиша "Книга за гробищата".

Новият албум на Jason Webley The Cost of Living, е главният ми звуков фон, докато работя, а песента от него Almost Time to Go понякога я пускам да се върти. (Ето първата минута от неговия сайт.) Заедно с прекрасната и чудновата Аманда Палмър-Джейсън Уебли Elephant Elephant на Evelyn Evelyn. (http://www.jasonwebley.com/music_elephant.html но уви, е изчерпана.) Има разпродажба --http://www.jasonwebley.com/index.html -- до края на декември.

Слушам също и новия албум на Thea Gilmore, но като гледам, още не е излязъл, значи няма смисъл да го линквам. Тя обаче е стартирала канал в Youtube (http://www.youtube.com/user/TheaGilmore), в който засега има едно нейно видео, в което свири песен на дивана си. ( Също и хубава снимка, направена от съпруга-продуцент-страхотен автор на песни в свой собствен стил Найджъл Стониър на мен с Теа преди премиерата на "Беоулф" на блога й в myspeace.)

Ето резюме на събитията в момента, свързани със стачката на писателите.

Чарлс Вес току-що завърши корицата на "Боровинковото момиче" (BLUEBERRY GIRL)

и последно...

Писах преди да съобщя, колко е забавно да се пишат рецензии за химикалки БИК на сайта на "Амазон" (http://www.amazon.co.uk/gp/product/B000JTOYLS/ref=cm_rdp_product). Още по-забавно е да се пишат рецензии за мляко Туксан, около 25 пъти. (http://www.amazon.com/gp/product/B00032G1S0/ref=cm_cr_pr_product_top).
Най-интересно е обаче, че от тази страница научих, че Амазон ще бъде първата ми спирка, ако някога ми потрабва уранова руда, танк JL421 Badonkadonk Land Cruiser, или просто пресен цял заек.

Към това не мога да добавя нищо.

Slow Fade

2008-01-01T11:30:00.001-08:00

На 8 декември 2007 г. Нийл написа:

Трябва да се отърва от закучването на "Книга за гробищата", затова ще потегля надалеч и сам, към място, където вероятно няма интернет. (Добре де, може да има dial up. Но не знам дали този компютър може да работи с dial up.) След 19 часа съм изминал половината път до там.

Междувременно се опитвам да разбера защо моят iPod внезапно реши, че всички стари телевизионни програми, филми и дори единият самотен видеоклип, свален от iTunes, са всъщност песни.

...

Преди да изчезна, ето един линк към сайта на Кат Майхос за "Никога, никъде, никой" - тя има нова тениска (най-поръчваната тениска, с речта "Аз вярвам" от "Американски богове") и предварителна коледна разпродажба на наличните две... http://www.neverwear.net/store/

[message redacted]

2008-01-01T11:30:00.000-08:00

На 7 декември 2007 г. Нийл написа:

Късна нощ е, затова само набързо да кажа, че ходих до Минеаполис да гледам Джонатан Култон, заедно с Джен, гледачката на куче, Шарън гледачката на пчели (макар че Шарън всъщност незнайно защо беше на масата на Култон и Мерк). Представлението беше хубаво -- Paul and Storm, подгряващата група (отвреме-навреме бек-вокали и шегички) беше страхотна, а Джонатан беше изумително добър. Накрая получиха овации - и не само защото публиката в Минесота e учтива и не иска да си тръгва по средата на представлението.

Ако сте в Медисън, Чикаго или Сейнт Луис в следващите няколко дни, идете да го видите (ъм, да ги видите) -- h ttp://www.jonathancoulton.com/shows.

...

Все забравям да постна за Freerice, който съчетава Improve your Wordpower и Hunger Site, а трябва, защото е по-забавно от Пасианс, когато се обаждаш по телефона и същевременно си пред компютъра. Стотици хора ми писаха за него, но първа беше Рейчъл Ландау през октомври:

Здравейте, г-н Геймън! Може би този сайт прекалено много ще ви пречи, докато пишете, но бихте ли постнали този линк ?www.freerice.com
Обогатявате си речника и същевременно спасявате света, в един сайт.

...

Здрасти, Нийл, чета блога ти отдавна. Вниаги ми е приятно да видя колко обикновени и абсурдни може да бъде чуждият живот. Харесват ми снимките на охра, животни и места, които са важни за теб, но съм забелязал, че никога не постваш снимки на сина си. Не обича да го снимат ли, или го пропускаш по друга причина?

Според мен той не обича да е в светлината на прожекторите, колкото сестрите си. Но се е появявал отвреме-навреме, например намерих няколко негови снимки тук http://www.neilgaiman.com/journal/labels/Mike.html.

...

Явно няма да постна 3d трейлъра на "Коралайн" тук (най-вече, защото е предназначен да се гледа в 3D). Но добрите люде от "Лайка" и "Фокус" мислят заедно по въпроса, и Обсъждат Коледен Подарък от "Коралайн"...

...

Прочетох, че американските филми не са добре дошли в Китай. Свих рамене, но после прочетох:

Четири филма, се очакваше да бъдат пуснати за прожекции през януари или февруари, са отхвърлени: "Омагьосана" на Дисни, "История с пчели" на Дриймуъркс, "Звезден прах" на Парамаунт и "Беоулф" на Уорнър.

Почвам да го приемам лично...

...

И да завърша с робот от Култън...

The 3D Coraline Trailer

2008-01-01T11:27:00.000-08:00

На 5 декември 2007 г. Нийл написа:

По някакво странно съвпадение, тези двете писма пристигнаха рамо до рамо...

Здрасти, Нийл,

Чух, че с някои копия на "Беоулф" имало трейлър на адаптацията на "Коралайн" на Хенри Селик. Вярно ли е? И ако е така, имаш ли го? Можеш
ли да дадеш линк или да го постнеш? Сигурен съм, че мнозина биха му се зарадвали. Благодаря.

~ Дилън

и

Здравейте, г-н Геймън,

Абсолютно се изкефих на трейлъра на "Коралайн" преди прожекцията на "Беоулф". Нямам търпение за филма.

Не мога обаче да намеря трейлъра в интернет. Има ли го някъде? Толкова ли не мога да ползвам Google?

Ако ме насочите към сайт с трейлъра, ще съм Ви много благодарен, тъй като искам да го покажа на приятели, които още не са го гледали.

Благодаря много!

Ашли

Не можете да намерите трейлъра на "Коралайн" отпреди "Беоулф", защото доколкото знам, още не е качен - вероятно защото е само 3D трейлър (и изглежда много по-добре на 3D, отколкото на плосък екран, особено мушването на иглата през илика).

Аз обаче имам копие и попитах Хората в "Лайка" дали да не го кача. Да видим аккво ще направим...

...

Ето днешната снимка на "куче скача в сняг", защото прилича малко повече на вълк или куче и малко по-малко на бяла невестулка.
Така. Обратно към корекциите на романа.

"...making a gift for you"

2007-12-28T13:24:00.000-08:00

На 4 декември 2007 г. Нийл написа:

Проблемът със снега е, че не можеш просто да излезеш да си разхождаш кучето. Трябва да се подготвиш. Трябва да се опаковаш, да си сложиш ръкавици и ботуши, такива работи. После кучето подскача и изчезва, показва се пак, пак подскача (същия цвят като снега е и лесно изчезва), а ти просто газиш след него, или пред него, или някъде на същия континент като него, тананикаш си "Skullcrusher Mountain" на Jonathan Coulton, снегът вали по косата и лицето ти, а дори не можеш да направиш хубави снимки с телефона си, защото ръкавиците са прекалено дебели, а когато успееш, пръстът ти пречи и не можеш да видиш екранчето. Но въпреки това всичко е бяло и красиво и дори изриването на снега по алеята четири пъти на ден е забавно, един вид...

Повечето снимки ще излязат така:

А дори и на снимките без пръсти, Кабал прилича на "бялата невестулка".

.....

Марк Бъкингам ми изпрати илюстрациите за „Од”. Ето една за Глава трета...

(Някой ми писа с въпрос как е възможно да има печалба или авторски приходи от книга от десет пенса – или дори една лира. Отговорът е – не е възможно. Световният ден на книгата е добра кауза. Издадохме книгата безплатно.)

...

И накрая, видео от стачката на писателите с послание за всички ни. Особено милички животни.

(Ако имате RSS хранилка, в която не се вижда, кликнете на линка в поста, или тук.)

Kids! Save! Money!

2007-12-23T12:52:00.000-08:00

На 3 декември 2007 г. Нийл написа:

Изглежда, че "Од и ледените великани" се продава в Amazon.co.uk с отстъпка 90%. Продават я за 10 пенса... Може би е грешка, или може би е лидер в загубите, не че за една лира е скъпа. Но реших, че трябва да ви кажа, понеже Амазон спазват грешките си. И помнете, тя излиза чак март месец. (И е илюстрирана от Марк Бъкингам. Ура! ) (Зависи къде живеете, може да си струва само ако поръчате няколко екземпляра, които да раздадете на приятели.)

[Да добавя, че току-що сложиха 90 пенса "такса сорсинг", което пак връща цената на една лира.]

[[Още по-късно: А сега официално върнаха цената на една лира.]]

Със спестените пари можете да отскочите до сайта на Тод Клайн, http://www.kleinletters.com/ и да си купите репродукция с автограф, с автор Алън Мур и с шрифт от Тод. Прочетете повече тук: http://kleinletters.com/Blog/?p=589

(И за да добавя малко цвят, ето снимка на гореспоменатия Най-велик Жив Англичанин, на която пие чай на моя рожден ден.)

Labels: Todd Klein, why Alan Moore should be made Wizard of England

posted by Neil at 8:56 PM

strikes and scripts and stuff

2007-12-22T03:44:00.000-08:00

На 3 декември 2007 г. Нийл написа:

Чувствам се много калпав стачник. Стачката на Гилдията на американските писатели бе обявена в деня преди заминаването ми от Лос Анджелес за Англия и оттогава съм на 1500 километра от стачните постове. Всеки ден получавам мейли, които ми съобщават къде точно в Ню Йорк ще има стачни заграждения, но Ню Йорк е много далеч за посочените срокове. Аз дори съм в друга страна. Сега започвам да работя усилено по последните глави на "Книга на гробищата", може да се покрия, за да ги завърша и да изчезна напълно.

В случай, че някой има въпроси (съдейки по списъка в ЧЗВ, въпроси имат доста хора), да, напълно подкрепям и одобрявам стачката и, независимо колко полза има, гласувах за стачката (заедно с около 95% от членовете на Гилдията на американските писатели, така че това не е изненада).

Най-озадачен съм от факта, че на други места по света, се приема за даденост, че на авторите се плаща, когато творбите им се гледат в реално време. Ако напишех телевизионен сериал в Англия, щях да получа по-малко пари предварително (не много по-малко, де), но ще бъда добре компенсиран с повторенията, ДВД-тата, интернeт продажбите и т.н. (Не че е много важно, но получавам 125 пъти повече авторски права от роман с твърди корици, отколкото от ДВД със същата цена.)

В края на този пост - за да не счупя RSS хранилките - що сложа две видео резюмета по темата. Пристрастни, разбира се.

...

Здрасти, Нийл,
Гледах "Беоулф" веднага щом излезе и го харесах,макар че не може да се мери със "Звезден прах" , който просто ме отнесе.
Стори ми се обаче, че забелязах две грешки в "Беоулф". Първата са планините в Дания. Дания е известна с липсата си на планини и това повод за много шеги от исландци като мен за страната, която ни е владяла. Но после някой писа във форумите на imdb.com, че макар това да не отговаря на реалността, съответства на поемата:
"'...... моряците съзряха суша, блестящи скали, стръмни върхари, пропасти дълбоки.' "

Устното предание действа така на поемите. Версията сигурно е записана от човек, който никога не е виждал Дания. Сигурно има версии, които възпяват прекрасните равнини на Дания, но за нас те са загубени завинаги. Другият момент е малко трудно да бъде обяснен от поемата. Исландия се споменава поне два пъти във филма, което е неуместно, защото вероятно по това време не е била населена, нито пък човек, който е знаел за съществуването й, би я нарекъл с това име. Само обичта ти към тази страна ли ви накара да я споменете, или има и други причини? Или ще минеш по лесния път и ще прехвърлиш вината на съавтора? Исландците няма да се обидят, защото обичат да споменават страната им. Както и да е, благодаря ти, че пишеш този блог, особено ми е забавно, защото често и благосклонно споменаваш фолклора (аз съм специалист по фолклор) и библиотеките (аз съм библиотекар и информационен експерт).

поздрави от Корк, Ирландия
Оли Гнейсти Солейярсон

Да, скалите и високите планини са от поемата.

В сценария диалогът беше следният:

"Те пеят за срама ни от средното море до ледените земи на север."

Не съм сигурен дали това са действителните реплики на Антъни Хопкинс във филма. (И нямам ни най малка представа откъде се е взела също толкова анахроничната реплика за Винланд от стражата на Скилдинг. Не беше нашия сценарий с Роджър.)

Между другото да спомена пак книгата със сценариите на "Беоулф" , съдържаща много отговори на подобни въпроси, но нито едно от описанията й в интернет не обяснява какво точно представлява тази книга.

Намерих едно ревю, (http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm) където се казва:

Как е възможно от сценарий, пълен с черва, кръв и мръсни думи, да се получи анимация с рейтинг "забранен до 13" Вижте "Беоулф: сценариите" (HarperCollins Entertainment, $16.95), която всъщност съдържа два сценария, и двата от автора на графични романи Нийл Геймън и сценаристът Роджър Евъри, носител на Оскар.

Първият сценарий е съчетанието от автора на "Криминале" (Евъри) и автора на "Сандман", "Звезден прах" и "Американски богове" (Геймън), без правила и външна намеса. Вторият е техния вариант на окончателния сценарий за снимане.
Евъри е написал предговор и "средговор", които описват продължилата му десетиления мания по Беоулф - древна поема от 3000 реда - и нарастващото му желание да го пресъздаде на голям екран. В крайна сметка, с цената на агония, той се отказва да режисира "Беоулф" заради големите пари от Стивън Бинг и страстта на режисьора Робърт Земекис към този проект. Геймън е автор на "послеслова", в който за увода пише: "Роджър Евъри е прекалено откровен за създаването на сценария. Това е така, защото е побъркан светец."
Геймън и Евъри за пръв път се събират в Мексико през 1997 г., за да създадат първия вариант, напоен с текила, в която любовта на чудовището Грендел към човешко месо не знае цензура. Той обаче следва последователността на събитията на оригиналната староанглийска поема.
След това Земекис им разрешава да си позволят кинематографична свобода, заедно с благославията им да дадат воля на въображението си, защото неговата новаторска анимация (като в "Полярен експрес") не знае граници.
Последователността на събитията и обстановката в последния вариант са сменени - вместо история в две части и в две страни, Беоулф започва и свършва в двора на крал Хротгар. Беоулф получава трона на Хротгар, вместо да се върне у дома си. Вместо срещнем младия Беоуелф като мускулест победител на дракони, първо срещаме стария крал Беоулф в двора му ... и е очевидно, че преживяването е съвсем различно от това в първия сценарий.
Също тъй интересни като измененията на сценария са откровенията на Евъри. Например, той най-после намира покой, задето е предал "милото" си на Земекис, когато "З." се съгласява да използва Криспин Глоувър да играе чудовището Грендел. Режисьорът се кара с ексцентричния актьор по време на снимките на "Завръщане в бъдещето 2", което кара Глоувър да даде под съд Земекис, когато режисьорът вмъква образа му между сцените. "До ден днешен, присъдата защитава актьори от използване на образите им без тяхно съгласие. ", пише Евъри.
Все пак Глоувър получава ролята, а Земекис използва новосъздадената технология за да го превърне в чудовище на екрана, което вероятно е било достойно отмъщение.
Книгата със сценарии за "Беоулф" съдържа и рисунките на Стивън Норингтън, поръчани от Евъри още когато е мислил, че ще режисира първия си вариант, което допълнително раздухва въпроса, зададен от представянето на двете визии една до друга : "Ами ако...?"

(Споменаването в песента обаче е изцяло моя вина. Съжалявам.)
...

Здрасти, Нийл, аз съм фен от Швеция, който се надяваше да купи твои книги от Audible.com, но там не искат да продават на шведи. Ако няма шведски или поне европейски търговец на твоите аудиокниги, никой няма да ми вземе парите и ще си продължа да слушам само Орсън Скот Кард.

Има много проблеми с аудио правата по света, което значи, че фирмите-търговци на музика и книги не продават всичко навсякъде. При аудиокнигите, можеш да купиш диска и да ги рип-неш сам. Има дори някои дискове с mp3-ки, които не се налага да ги рипваш, просто ги пускаш на мр3-плейъра.

(Току-що проверих и Амазон има намаление на аудикнигата "Синовете на Ананси", което е най-евтиният начин да си купиш аудиокнигата.)

Нийл, питах се какво мислиш за книгите на Филип Пулман и полемиката свързана с новия филм по първата му книга.
Джесика

Филип Пулман ми харесва много, книгите му също, мисля, че полемиката е глупост. Това стига ли?

...

И ето видеото:

и още едно:

morpheus and nightmares and such

2007-12-16T17:14:00.000-08:00

На 2 декември 2007 г. Нийл написа:

Все забравям да сложа линк към това:

http://www.comicmix.com/comic/comicmix/mundens-bar/2/reader/

Освен, разбира се, ако съм си спомнил да сложа линк към него, а после съм забравил, че съм го сложил. В който случай значи забравям, че съм си спомнил да сложа линк към него.

Марк Хемпел интерпретира "Сандман", един вид...

Thinking Out Loud Mostly

2007-12-15T03:14:00.000-08:00

В събота, 1 декември, Нийл написа :

Последната седмица, по няколко глави на вечер, защото не ти се ще да я изгълташ цялата наведнъж, четох следващата книга на Джийн Улф AN EVIL GUEST. Мисля, че ще трябва да я прочета отново. (Съвсем нормално е да се чувстваш така, след като си приключил роман на Джийн Улф). Пиша за нея тук, за да си подредя мислите. Действието се развива около деветдесет години напред в бъдещето, макар че това бъдеще изглежда като високотехнологична 1930-та (умишлено, предполагам, защото в творбите на Джийн Улф е по-сигурно да мислиш, че всичко е умишлено), дотолкова, че се усещаш как, четейки книгата, търсиш ключ към нея. Очевидният ключ е Лавкрафт, чиито инициали са появяват рано, а по-натам в книгата откриваме Miskatonic University и самия Great Cthulhu (макар и не точно по име) и все пак това не помага съвсем за разбирането какво точно четеш.

Книгата разказва историята на Каси, второстепенна театрална актриса, която е на път да стане звезда на Бродуей, благодарение на магьосничеството на г-н Gideon Chase, мистериозен хай-тек мъж, разрешител на проблеми. Каси е на път и да се обвърже с мултимилиардер наречен Bill Reis, който може би се опитва да я убие. (Има го и Ханга, богът на акулите от страховитата история на Улф "The Tree Is My Hat" от сборника Innocents Aboard ). Моментът, в който почувствах, че напипвам ключа към тази книга, беше моментът, когато името Cranston се появи. Като в Lamont и в The Shadow. Което придаде смисъл на няколко неща, едно от които как Gideon Chase и Bill Reis започват да замъгляват умовете на хората, всеки по своя си начин, на фона на хай-тек джаджи и приключения. И когато осъзнах това, книгата се разлюля и размести в главата ми и започна да изглежда правилно и разумно, че това е нещо като 1930-та година в бъдещето, че книгата се движи от нещо като хорър към нещо като шпионско приключение (с ФБР агенти и надпревара между правителствени служби) с техника, понякога неразличима от магията; че присъства Chthulhu, както и един театрален мюзикъл, наречен Bride of the Volcano God; че Каси е актриса, подобна на Марго Лейн; че изключително истинските полинезийци от "The Tree Is My Hat" са подменени с повече от необикновени характери, сякаш излезли от филмова сцена; че има поне един върколак (скрити вълци има в повечето книги на Улф, може би във всичките) и едно зомби, както и неща подобни на грамадни прилепи, които още не съм сигурен какво точно представляваха. Книгата е булеварден трилър и това е комплимент, защото Джийн Улф разбира от булевардни трилъри (написа чудесна имитация на такъв в "The Island of Dr Death and Other Stories") и, защото тук той създава особен вид жанрова смесица – булеварден приключенски трилър от 21 век, с елементи на фантастика и хорър, каквато едва ли друг би могъл да напише.

Здравей Нийл,"A near death experience with a bumblebee"

Статия за спорното авторство върху „Footprints”
http://www.poetryfoundation.org/journal/feature.html?id=180239

- G

Както е споменато в Sandman 15, мисля. Знаеш ли, на мен дори повече ми харесва идеята, че е предизвикала масова безсъзнателност и е накарала стотици хора да я изписват, независимо дали искат или не.

Здравейте!

Аз уча стилистика в Нотингамския Университет и смятам да правя корпусно лингвистично проучване върху езика, използван в сценария на Беоулф, носещ усещането за Германска/Скандинавска история.

Сдобих се със сценария, но за да направя добро корпусно проучване, текстът ми е необходим в електронен формат. Започнах да сканирам страниците, но това е досадна работа. Бихте ли ми казали дали има някъде в мрежата електронно копие на сценария на Беоулф. Проверих в google и обичайните сайтове, но без успех.

Благодаря Ви за отделеното време. Ще бъда много благодарен за всяка помощ, която можете да ми предложите.

Няма го в мрежата, доколкото знам, но вероятно ще можете да си го купите като електронна книга. Което ми напомня, че щях да пускам линк към блога на Карл Хейгън, по-точно http://www.polysyllabic.com/?q=node/201 http://www.polysyllabic.com/?q=node/202 http://www.polysyllabic.com/?q=node/203 (там имаше версии на сценария с много алитерации и изрази, но никоя от тях не оцеля в последния режисьорски вариант)

http://www.polysyllabic.com/?q=node/204 (където се казва, че двамата с Роджър сме се осланяли изключително на превода на Seamus Heaney, което сигурно щяхме да направим, ако този превод беше наоколо през 1997, но той не беше.)

Heading Bookward

2007-12-14T00:58:00.000-08:00

На 29 ноември 2007 г. Нийл написа:

В момента пиша "Книга на гробищата". Или поне се мъча да се върна при "Книга на гробищата". Вчера потвърдих корекциите на цвета и шрифта на Абсолютният Сандман Том 3 -- най-после "далматинци" ще бъде написано правилно! -- а днес трябва да напиша увод към един текст в него (за Сандман 50 -- единственият непълен текст в цялото издания от 75 броя на "Сандман") и послеслов към третия том. (Догодина DC издават "Абсолютният Сандман" 3 и 4.) А днес пиша и предговор към сборник със статии от покойния професор Франк МакКонъл, който написа увода към THE KINDLY ONES и беше забележителен и достоен човек.

Здравейте! Сигурен съм, че г-н Геймън няма да прочете това и съдейки по подобен въпрос в раздела ¤|"Често задавани въпроси", може би няма и да иска.

С един приятел смятаме на да напишем разказ и/или сценарий, базиран на главните сюжетни елементи на Сандман IV. Не сме сигурни дали е необходимо да търсим правни "вратички" и решихме да се обадим първо на вас, преди да се свържем с DC.

Благодаря,

Майкъл Гарити

Майкъл, това е един огромен блог, пълен с информация. Бързо търсене в сайта показва, че за пръв път съм отговорил на този въпрос през месец октомври 2002 г. преди повече от пет години. Има и отговор в раздела ЧЗВ, защото е често задаван въпрос. ( В началото споменаваш, че си чел отговора в ЧЗВ.) Опасявам се, че отговорът е същият. Ако искаш да правиш нещо по "Сандман", трябва да се свържеш с DC Comics или Warner Brothers, и те почти сигурно ще отговорят с "не".

Въпрос за голота...

Почти всяко ревю на "Беоулф" споменава сцената с голия Беоулф в битката му с Грендел: мнозина я намират непреднамерено смешна; един-двама изпадат в спекулации, че е била "преднамерено" смешна, но както и да е, направила е впечатление на мнозина. (Впрочем, харесва ми как романизираният разказ на Кайтлин казва в прав текст, че Грендел няма полови органи, така че там няма нищо за гледане, буквално...) Струва си да попита човек, доколко голотата на Беоулф е решение на вас двамата с Евъри, и доколко на Земекис? Питам се дали се е провел разговор от рода на "той е гол в оригиналната поема, как да го предадем във филма, когато мъжката голота автоматично означава рейтинг "забранено за деца".

(Както каза един приятел, който много хареса "Беоулф": "Обещаха голи сцени! Анджелина е гола, но е покрита! Беоулф е гол, но и той е покрит!")

Крис Уолш

П.П. За да сменя рязко темата, благодаря ти, че миналия месец спомена Проекта "Ерин".

Тези неща - как се снима битка с голи герои, всъщност и с облечени герои - е изцяло режисьорско решение. (Във филм като Беоулф, където всеки пиксел е решение, може да се предположи, че всичко е режисьорски решение.)

Ако се интересуваш какво сме написали с Ейвъри през май 1997 (което аз го наричам версия "Джабъруоки") и каква е разликата с оконочателния киносценарий (който беше окончателния вариант на Роджър и Нийл, модифициран от Робърт Земекис преди да започнат снимките), плюс дълъг и изключително откровен увод от Роджър за това как е започнал, как е оживял, и защо в крайна сметка Роджър го продаде на компанията на Стив Бинг, за да го режисира Боб Земекис, вместо да го направи сам, значи може да погледнеш книгата със сценарии http://www.harpercollins.com/books/9780061350160/Beowulf/index.aspx

Драги Нийл,

Чета сайта ти всеки ден, но ОЩЕ не съм станал известен писател. Къде сбърках?

-аЗ.

Ами примерно, или не пишеш достатъчно, или не си завършваш материалите, не ги публикуваш, или пък, ако случайно правиш всичко това, значи се тревожиш не за каквото трябва. Впрочем, "известността" е горе-долу толкова от полза на един писател, колкото голяма, екипирана, туристическа раница на примабалерина. Честно.

Тъй. Отивам да работя.

Jerusalem

2007-12-06T23:39:00.000-08:00

Във вторник, 27 ноември, Нийл писа:

В предаването “Afternoon Readings” на BBC Radio 4 - http://www.bbc.co.uk/radio4/arts/afternoon_reading.shtml - ще бъдат излъчени поредица разкази, вдъхновени от творчеството на Уилям Блейк. Единият от разказите е мой - казва се Jerusalem и е за града, своеобразието му и за песента. Можете да го чуете идния вторник и след това ще има повторения през цялата седмица. Ако трябва да съм честен, не мисля, че се получи много добре. Нещо се обърка някъде по средата и така и не успях да го върна в правия път. Може би разказът иска да се превърне в нещо по-дълго, може да се окаже началото на нещо друго, а може и просто да е един от онези случаи, в които кексът не бухва. Не зная. Но със сигурност ми се иска отново да се се срещна с онзи хора . В разказа трябваше да има духове, които така и не успяха да се появят. Струва ми се, че и блейковото озарение, към което се стремях, също не се получи. Но пък четенето на Санди Мортън е прекрасно.

so you know

2007-12-05T04:20:00.000-08:00

На 26 ноември 2007 г. Нийл писа:

Знаете ли кой ми е любимият момент от престоя ми във Филипините?

Eто този...

http://diveabout.multiply.com/journal/item/13/The_Proposal_co_Neil_Gaiman

(Добавено: Ето http://volcanogirl28.livejournal.com/142806.html и версията на Мауи.)

Gallivant's travels

2007-11-29T00:53:00.000-08:00

В неделя, 25 ноември, Нийл написа:

Изкарах чудесно.

(Разказът ми ще бъде малко телеграфен, тъй като в момента се намирам на летище Нарита и скоро ще повикат моя полет...)

Бях поканен да участвам в Ad Congress – държах реч за въображението и защо то е нещо хубаво, а след това, в събота сутрин, направих литературно четене на цялата първа глава на The Graveyard Book, интервюираха ме и раздадох автографи на около 200 души. (По план трябваше да бъдат само първите 100 от опашката – някои бяха започнали да се редят още в полунощ – но накрая реших да удължа подписването с 45 минути.) После отидох в Манила. По пътя изчетох наградените разкази от конкурса Philippine Graphic/Fiction Awards – страшно съм впечатлен от качеството им! Церемонията по награждаването беше организирана от Fully Booked и така, в събота сутринта се озовах в тяхната зала с купища копия на Expeditions, които трябваше да подпиша. Това са двата сборника (проза и комикси) с наградените творби и подгласниците им от миналогодишното, първо издание на конкурса. Последваха множество интервюта и мащабна пресконференция. Насладих се на странното преживяване да бъда асистент на фокусник (на филипинския илюзионист Ерик Мана) и връчвах награди пред огромна тълпа (напук на дъжда). Съобщих, че от следващата година ще има нова категория в конкурса (за късометражен филм) и в един момент завлякох Майк с мен на сцената (когато ме попитаха какво е да пишеш за деца и да бъдеш родител в същото време). Също така почти обещах, че ще се върна за следващите награди догодина и че отново ще раздавам автографи, ако се случи така...

(Пътуването беше прекрасно. Но синът, който ме придружаваше, определено допринесе много за това.)

След това имаше вечеря с победителите и журито от миналогодишния конкурс.

Върнах се в хотела, а на следващата сутрин станах в 5.00 за да отпътувам от Манила. И ето ме тук.

Очаквайте постингите да намалеят от тук нататък, до Коледа. Имам книга за довършване. И засега приключих със скитосването, надявам се...

Leaving Manila

2007-11-26T23:11:00.000-08:00

В неделя, 25 ноември, Нийл написа :

Съжалявам, че не съм писал – Филипините бяха малко трескави. Още съм жив, всичко е наред и ще се опитам да напиша по дълъг постинг от този утре в самолета.

Thanks from the future...

2007-11-26T03:07:00.000-08:00

В сряда, 21 ноември, Нийл написа:

Честит ви Ден на благодарността! Странно е да го пиша в петък сутрин, след Деня на благодарността, но тук, във Филипините, времето е различно. Намирам се в бъдещето. И вероятно хората си имат летящи коли и персонални реактивни двигатели.

Да видим сега...

Вчерашният ден започна с реч пред 3 500 души. Струва ми се, че им хареса. ("Изобщо не съм се подготвял предварително", започнах. "Така че едва ли нещо може да се обърка." И забръщолевих. Дано е помогнало. По-късно през този ден един ораторите установи, че си е донесъл диск с друга презентация и изобщо не държа речта си, а си отлетя обратно за Англия. Ха! Едно на нула за липсата на подготовка.) След това дадох множество интервюта за пресата. После обядвах и подписах хиляда копия от изданието на сценария на "Беоулф", които ще бъдат раздадени в събота сутринта. Докато подписвах, лагът започна да си казва думата. Последва вечеря. След това започнах да придремвам между изреченията, така че се изстрелях към леглото.

Струва ми се, че Майк си изкарва чудесно. Страшно се радвам, че дойдохме заедно.

С нетърпение очаквам церемонията на 25-ти - http://www.fullybookedonline.com/eventdtl.php?id=60. Тъй като няма да раздавам автографи на място, ще подпиша предварително известно количество копия от сборника EXPEDITIONS, включващ наградените произведения от предишния конкурс.

...

(Няколко души ми писаха, че според тях Kindle в момента не поддържа PDF-файлове. Версията, която аз използвах ги поддържаше, макар и не много добре. Това бе едно от нещата, върху които им обърнах внимание. Повечето от тях са оправени. Вероятно са премахнали функцията, докато не отстранят бъговете.)

Me In Manila

2007-11-26T01:43:00.000-08:00

Във вторник, 20 ноември, Нийл написа:

Да видим сега... във Филипините съм. Пътувах много вчера, а линията за смяна на датите изтри вторника ми. Току-що се събудих, а Майк спи в другата стая. Пристигна няколко часа след мен, около 5 сутринта (с различен самолет) и ще го оставя да се наспи.

Мейл от Пен Джилет (тема на писмото: Продажник такъв) ме уведомява, че Амазон са пуснали Kindle, който, както неколцина от вас се досетиха, е тайнствената джажда, с която си играх по-рано тази година.

Да, ентусиазмът ми за него беше искрен (и безплатен). Преди два месеца ме накараха да върна устройството, което тествах и то още ми липсва (особено на снощните полети, когато трябваше да стискам зъби и да нося само лесни за носене неща - затова прочетох последните две книги на Ръсел Хобан и писах, но ми липсваше избора между няколко дузини книги).

Според мен цената от $400 е прекалено висока. Все пак това е система за доставка. Интересното е, че още не са пуснали някои от функциите, които ме зарибиха мен (леснината да качваш свое съдържание, документи, PDF файлове или свалени от нета романи за "Доктор Ху"). Но докато бях в Унгария, Мади прочете доста книги на него, докато седеше във филмовото студио, а аз гледах как всеки, който минеше, се зарибяваше, а пък тя го третираше като библиотека или рафт с книги (когато прочете книгите на Мег Кабът, които бях свалил като тръгвахме, тя прочете "Клетка" на Стивън Кинг, малко П.Г. Удхаус и "Дракула", защото бяха вътре). Предполагам, че също като iPod, и той ще се разхубавява с времето.

Здрасти, Нийл, на страницата на Kindle на Амазон видях, че даваш положителен отзив за устройството. Обаче се появява критика (относно DRM) : http://diveintomark.org/archives/2007/11/19/the-future-of-reading и http://daringfireball.net/2007/11/dum Какво мислиш за това? Освен DRM технологията, според мен устройството е прекалено скъпо. Те се конкурират с традиции, затова трябва да предложат конкурентен продукт. (Сравнявам дигиталните книги с бутилките за вино със завинтваща се капачка срещу бутилки с коркови тапи.) Хората обичат усещането за хартия по време на четене, а скъпото, патентовано устройство не е отговор, нали? По-добре да се продава за почти без пари, ако ще искат пари за книгите, или да вградят система за абонамент в устройството, а после да дават книгите безплатно или на символична цена. Харесвам и идеята на Джон Грубер да се раздава безплатна дигитална книга за Kindle с всяка печатна книга, закупена от "Амазон". При текущото ценообразуване (и проблемът с DRM), боя се, че устройството ще е финансов провал. Няма нито една причина (за мен) да си купя Киндъл. Предпочитам да си купя истинска книга.

За мен е по-близо до дискове и iPod. Ако съм у дома, iPod-ът ми обикновено седи, полузабравен в джоба или в чанта. По-лесно е да взема CD и да го пусна - обичам да разглеждам кутийката, качеството на звука е (или ми се струва) по-добро, а слушането е по-различно и вероято по-близко до стремежа на изпълнителя. iPod слушам на път и не мога да живея без него.

Не виждам проблем с DRM - нищо не пречи да четеш книги на чужд Киндъл, или да качваш книги без авторски права на своя. Не смятам, че всеки има право да копира дигитално и разпространява закупени книги, не повече отколкото има право например да фотокопира и разпространява моите книги, или да разпечатва копия, да ги продава или раздава. Аз съм за авторите да раздават безплатно произведенията си, ако искат, но авторите поне в момента имат право да решат по какъв начин искат книгите им да стигнат до пазара (Кори Доктороу не пуска отделните броеве на комиксовите адаптации, които пише в моменмта под Криейтив Комънс, защото издателят се страхува, че това ще разстрои продавачите на дребно , но ще пусне колекцията с графични романи под Криейтив Комънс. Напълно справедливо).

...

Драги г-н Геймън,
Членувам в интернет група за бебешки имена, което не особено важно, като изключим, че някой спомена второто Ви име. Киндред? После се появиха много постинги - кой го харесва, кой смята, че е тъпо и т.н. Стана ми любопитно дали (1) второто Ви име НАИСТИНА е Киндред и (2) има някаква история около него?

1) Боя се, че не.
2) Според мен историята, за която става дума, е за второто име на Филип К. Дик.

...

Наскоро гледах "Беоулф" в 3-D, и понеже съм работил по CGI проекти, все още имам имам проблем с осъзнаването на огромния труд, който представлява завършеният филм. Обаче имам въпрос за сюжета и тъй като съм дългогодишен фен, си помислих "защо пък да не пиша на Нийл".

Гледал съм филма само веднъж и не ми стана ясно как трябва да се разбира. Имам предвид, че "героят Беоулф", последният от великите герои, се оказва слаб и зъл като всички обикновени хора. "Демонът - майката на Грендел" - последното езическо божество, накрая е отхвърлена и унищожена. Християнската религия, която предлага алтернатива на езическите вярвания, е пропагандирана от страхлив убиец, чиято вяра не го защитава от мощта на езическия дракон.

Мисълта ми е, че "всички хора са слаби по природа и са осъдени от греховете си". Езическите божества ги няма (което е добре), защото християнството не предлага на никого закрила от тях. В крайна сметка оставаме без герои, без демони, без езически божества, можем да избираме само между немощна вяра като християнството и вродената недъгавост на човечеството. Това се различава от много други твои произведения, които като че предлагат някаква алтернативна "метафизична/свръхестествена" идея извън обичайното разбиране.

Това е, общо взето. Впрочем, благодаря предварително, че отдели време да изчетеш това и очаквам отговора ти, ако имаш възможност (дори да е "това е просто филм, не система от догми").

Благодаря,

Брайс Садърд

Един от най-интересните резултати от създаването на изкуство е, че веднъж видяло бял свят, хората са свободни да решат сами какво си сътворил, което означава, че вашата интрпретация на сюжета е точно толкова валидна, колкото и моята (още повече, че всички чернови и изрязани сцени са все още в главата ми). Но не, това не беше моето виждане за хората и събитията, нито дори за религиите по онова време.

От ревютата, които получих досега, според мен тези на Хенри Джий в "Нейчър" http://network.nature.com/blogs/user/henrygee/2007/11/19/bigging-up-beowulf и на Роз Кавъней в "Стрейндж Хорайзънс" http://www.strangehorizons.com/reviews/2007/11/beowulf-comments.shtml са по-близо до моето мнение какво се опитвахме да правим с Роджър по сценария, макар че нито един от двама ни не би могъл да се изказва за намеренията на Боб Земекис.

...
Здрасти, Нийл, гледах "Беоулф" в неделя и забелязах няколко неща. 1) Ти си автор на текста на "Песента на Олаф", която страшно ме изкефи. 2) Дори името на Лорейн го има във финалните надписи. 3) Чудовищната форма на майката на Грендел се вижда в отраженията във водата и веднъж (изцяло) на тавана на подводната пещара, където се слива с натрупано там златно съкровище. Прав ли съм? Или просто виждам неща, които ги няма там?

Благодаря,
Кен

Абсолютно си прав.

Flying Away Now

2007-11-24T10:20:00.000-08:00

В понеделник, 19 ноември, Нийл написа:

Здрасти, Нийл, знаеш ли за особено негативното ревю на "Беоулф" от представител на филмовия отдел към Проекта за защита на децата (http://www.capalert.com/capreports/beowulf.htm), което нарича филма "може би най-противния виновник за кражба на детство, който някога е бил произвеждан". Рейтингът ти по системата за оценяване не стига чак абсолютна нула (няма достатъчно безсрамие/омраза - постарай се повече другия път), но Беоулф има по-нисък рейтинг от "Родени убийци", "Тексаско клане" и прочие.
Крис Рейнолдс

Ето, почна се. Обаче все пак това е май първият анимиран филм за възрастни, пуснат за широка публика в САЩ от много време насам и съответно идеята, че той всъщност не е предназначен за деца, е трудносмилаема за някои хора. Интересното е, че християнските ревюта, които съм чел засега -- Christianity Today и Catholic News Service -- са положителни и много разумни.

(Една от приятните изненади, изплюти от генератора на новини на Гугъл, бяха статиите от местни вестници, в които учители по английски език и литература и преподаватели обясняват, че този "Беоулф" е по-близък до оригинала, отколкото са очаквали.)

Драги г-н Геймън,
Първо да кажа, че току-що гледах Беоулф - наистина много хубав филм. Чел съм поемата преди много години и Вашата история е една от най-интересните интерпретации на оригинала. Освен това прочетох за дългия процес, довел до създаването на филма. Както обикновено става в Холивуд, сценарият е бил пренаписан. Както съм сигурен, че ви е известно, последният сблъсък с Дракона е пренаписан. Това откритие не ме изненада, защото последният сблъсък просто не беше във Вашия стил. Какъв беше Вашият вариант?
Робърт Шарпълс

А, това е лесен въпрос. Има книга, съдържаща оригиналния сценарий от 1997 г., две дълги есета от Роджър, предназначени предимно за студенти по киноизкуство за реалността в Холивуд (едното е разказ как се е озовал там, как съм се намесил аз и как написахме съвместно сценария, другото е как бе убеден да продаде сценария на Стив Бинг и Боб Земекис), няколко сториборда за оригиналната версия на Роджър, работния сценарий, написан заедно с Боб Земекис, с който започнаха снимките през 2005 г. (който бе различен от окончателния вариант на филма) и послеслов от мен за това какво е и какво не е филмовият сценарий.

Можете да прочетете оригиналния сценарий и дори работния сценарий, да създадете филм в главата си и да видите по какво се различава от финалната версия. (Намерих ревю на книгата тук http://www.post-gazette.com/pg/07320/834312-44.stm -- неизвестно защо, нито Amazon, нито Harper Collins sites казват ясно каква книга е сборникът със сценарий.)

...

Така. Много хора във Филипините мe питат колко време ще съм там (до неделя) и какво ще правя. Ползвах гугъл и намерих - този блог http://heartofadream.wordpress.com/, където като че ли има цялата нужна информацияt.

Колата за летището чака, а аз още не съм облечен, затова се сбогувам, леко съжалявайки, че още не съм написал дълъг пост за стачката на писателите. Или поне връзка да сложа към блога за стачката на шоуто на Дейвид Летърман http://www.lateshowwritersonstrike.com/ или блогът на Мат Зелман от ТIME в http://www.time-blog.com/nerd_world/2007/11/.

the view from Bissette

2007-11-23T08:25:00.000-08:00

В неделя, 18 ноември, Нийл написа :

В блога на Стив Бисет на http://srbissette.blogspot.com/2007/11/brief-before-bedtime.html и на http://srbissette.blogspot.com/2007/11/visit-with-neil-part-iii-much-to-tell.html ще намерите погледа на Стив върху последните ни три дни, включително конференцията ‘Фентъзи проблеми’, на която говорих (беше забавно – прекарах известно време с Джак Зайпс и се срещнах с куп автори, включително Patrick Rothfuss и Nnedi Okorafor-Mbachu.)
Чудесно е, че Бисет и Ханк са около мен. Не съм сигурен, че ми е останал много ум...

В петък последното нещо, което написахте за интервюиращите Ви за неофициалната Ви биография Стив Бисет и Ханк Уогнър беше “Щастлив съм да помогна, макар че съм още по щастлив от факта, че това е неофициална биография”. След като им помагате, това не е ли факт на официализиране? Бъркал ли съм значението на “неофициална биография” през всичките години? Харесва ми да научавам нови неща.

Сири

Предполагам, ако беше “официална”, шеше да е нужно да чета, да потвърждавам и одобрявам всички мнения и заключения, и така... А сега аз се радвам за тях, че си пишат книгата и, понеже харесвам Крис Голд и Ханк Уогнър (Стив Бисет също, но той се включи по-скоро), се съгласих да ме интервюират за нея. Но това няма нищо общо с мен и така не трябва да мисля дали ми е спокойно с хора, които пишат книга за мен. (Всъщност не ми е съвсем, но аз съм си такъв)

...

А след около 18 часа заминавам за Филипините.

still brainless after all this years

2007-11-23T08:04:00.000-08:00

На 16 ноември Нийл написа:

Стив Бисет и Ханк Уогнър са тук до събота да ме интервюират за неофициалната ми биография, която пишат (Стив пише някои от главите на филма и е тук, защото Крис не може. Чудесно е, че пак се виждаме със Стив и е удивително, като си помисля, че се познаваме от 22 години). Щастлив съм да им помогна, макар че съм още по-щастлив, че книгата е неофициална – биографии и такива неща са като наградите за цялостно творчество и ме карат да се чувствам неудобно. След толкова пътуване продължавам да нямам нищо напомнящо ум. Затова интервюто основно се състои от моите „Ъмммм”. Много са търпеливи.

Сега, като се включвам он-лайн, неизменно и автоматично проверявам рейтинга на Beowulf в http://www.rottentomatoes.com/m/beowulf/(76 % положителна оценка към момента на писане)
Любимото ми ревю досега – в смисъл, че чувствам, че ревюира филма, който ние написахме, е Ty Burr's at the Boston Globe

Очаквам да спра с тези проверки през идните няколко дни.

Тъкмо взех Мади и нейните приятели от прожекцията на Beowulf. На Мади й се стори точно толкова страшен, колкото и предишния път, а аз не съм убеден, че 13 годишната аудитория е тази, към която филмът се е прицелил. „Какво мислят?” попитах Мади.
„Мислят, че си странен” каза тя.
„О. Съжалявам.”
„Е, не се притеснявай. Аз им обясних, че сте го написали с Роджър Ейвъри и частите, които не им харесаха, са негови.”

Вярвам, че когато порасне достатъчно, госпожица Гала Ейвъри ще предприеме същата тактика.

Два нови арт-блога http://wolffbrain.blogspot.com/ на Мия Улф и http://jillthompson.blogspot.com/на Джил Томпсън (давайте надолу докато не стигнете до страницата с Magic Trixie)

Радио адаптацията на Anansy Boys на BBC World Service тръгва в събота от 20.00 централно време (http://www.bbc.co.uk/worldservice/schedules/internet/wsradio_sat.shtml) и после за една седмица би трябвало да е на http://www.bbc.co.uk/worldservice/programmes/world_drama.shtml

catching up

2007-11-22T03:36:00.001-08:00

В петък, 16 ноември Нийл написа:

Не знам как се е случило така, че ми е убягнала The Privilege of the Sword. Книгата е продължение на Swordspoint - един от любимите ми романи на Елън Кушнер, тоест една от любимите ми книги изобщо. (Елън Кушнер е нещо като злият ми брат-близнак. Само дето е момиче, нямаме роднинска връзка и имам подозрения, че ако някой от двама ни е зъл, то това съм аз.) Mиналата седмица в Лос Анджелис Харлан Елисън стовари един куп книги пред мен и каза ”Вземи си нещо за четене в самолета”. Мярнах между тях книга на Елън Кушнер, която не бях чел, и веднага я грабнах с ентусиазъм. Прочетох я до половината докато летях към Обединеното Кралство, а втората половина дочетох току-що, по обратния път. Прекрасна е. Повествованието смущаващо прескача от първо в трето лице и обратно. Не по-малко смущаващ е фактът, че на места имаш чувството, че четеш юношески роман за наистина интелигентни младежи, но гарниран с изобилно количество горещи секс сцени. Всичко се случва точно така, както трябва. Петнадесетгодишната Катрин е добре образовано момиче от провинцията, чийто луд Чичо - Дукът - се заема да я учи да върти меча. И успява... Елегантна, забавна, очарователна.

Така. Отчетът за последните няколко дни. Добре, започвам.

Получих невероятно прекрасен импровизиран купон за рождения си ден в хотела, организиран („Татко, колко пъти да ти повтарям?! Не съм го организирала аз, хората от хотела бяха!”) от дъщеря ми Холи. Надойдоха какви ли не приятели – до един поканени в последния момент. Включително някои, като Джоф Райман и Лиляна Болтън, които не бях виждал от години. Ля се шампанско. (Леенето на шампанско си е като пиенето, само че накрая започваш доста да разливаш.) Мич Бен се появи в дванадесет и половина (когато аз вече нямах рожден ден, но пък дъщеря му, Грета, имаше) и пя "Be My Doctor Who Girl", акомпанирайки си на китара, докато управата на хотела не го помоли да спре.

На 11ти беше премиерата на "Беоулф". Невъобразимо мащабно събитие. Направо сложи лосанджелиската премиера в малкия си джоб. Пламъци облизваха сградата, имаше девет метров телевизионен екран и викинги с барабани, безброй хора и изобщо - всичко беше с невероятен размах. Раздавах автографи като луд, после ме отмъкнаха да давам интервюта, а най-накрая успях и да се добера до червения килим, придружен от Холи. Разбрах, че наист6ина съм успял, чак когато се видях да присъствам като ”неидентифициран член на екипа” на снимките от премиерата, които се появиха онлайн.

[Добавено: Идентифицирали са ме! Аз съм Криспин Гловър.]

От време на време получавам странни писма, в които хората ми крещят и ми се карат, че СЪМ СТАНАЛ ПРОДАЖНИК, или ЗАЩО СПРЯ ДА ПИШЕШ РОМАНИ, ТИ ПРОДАЖНО ХОЛИВУДСКО КОПЕЛЕ и какви ли не други неща, които ме карат да се чудя защо не са ми изпращали тези писма още през 1997-ма, когато с Роджър се хванахме и написахме сценария за "Беоулф". Или поне през март 2005-та, когато го пренаписахме. Намирам тези въпроси за не по-малко странни от това, да ме питат защо вече не пиша комикси. ("Ама аз пиша", отговарям. "През последните пет години съм писал предимно комикси.") Странно е да те обвиняват, че си се продал, или че си кривнал към Холивуд заради работа, която си свършил преди толкова години. Но въпреки това се почувствах доста холивудски на лондонската премиера – изтупан в лъскаво сако и обикалящ от кино на кино заедно с Роджър, Боб Земекис и всичките звезди. А Рей Уинстоун благодареше на хората, че са дошли и след това добавяше весело: "And I WILL kill your monstah"

(Олекна ми, когато видях, че "Беоулф" е оценен добре в Rotten Tomatoes. Част от хората наистина го харесват, други – изобщо не. Но първите превъзхождат числено последните.)

На 12ти станах много рано, летях няколко часа, ходих на бизнес среща, после отпраших към повече или по-малко безинтернетната пустош за да си почина един ден, в който предимно спах. Събудих се в 2:30 през нощта и отпраших обратно към цивилизацията.

Често съм роптал срещу мобилните телефони. Но вече съм на мнение, че нещо, което можеш да използваш, за да повикаш помощ когато спукаш гума на планински път в шест сутринта, не може да е чак толкова лошо. Някак си успях дори да не изпусна полета си до Лондон и след това до Щатите.

Сега съм вкъщи, след 26 часа пътуване. Очакват ме три натоварени дни, след това с Майк заминаваме за Филипините. А после ще довърша The Graveyard Book...

Zoom

2007-11-22T01:56:00.000-08:00

В четвъртък, 15 ноември, Нийл писа:

Жив съм. Имам много да наваксвам с писането тук, но сега трябва да се качвам в самолета. Така че, ето ви една снимка с прекрасната ми дъщеря от лондонската премиера на "Беоулф" на 11-ти.

Снимка: Елиът Франкс.

Birthdays

2007-11-21T11:37:00.000-08:00

На 10 ноември Нийл написа:

Идвам от пресконференцията във "Втори живот". Точно преди да започнем, симпатичната дама от "Уорнърс" се оттегли, за да проведа интервюто насаме. "Преди да си тръгнеш", помолих я аз, напълно наясно, че всичко, което може да се развали, се разваля, "дай ми координати за регистрация, в случай че връзката прекъсне."

Понеже всичко, което може да се развали, се разваля, на другия край на Лондон връзката на Роджър Евъри прекъсна, а той нямаше координатите, така че се наложи аз да говоря безспир, за да компенсирам липсата му.

Иначе досега рожденият ден беше хубав. Дадох много интервюта и в двата останали свободни часа, пих чай с моя приятел Дерън Браун за пръв път от този пост насам, което бе удивително приятно (и с изненада открихме, че сме учили в едно училище).

Починал е Норман Мейлър
Някакви мисли?
Никакви мисли?

Малко ми е тъжно. Някъде към 1990 г. бях на вечеря с Норман и Норис, на гости у Марта и Джон Томасис. Норман беше зверски интелигентен и в един момент ме изненада като посред тирадата си за англичаните, хинина и тоника, се усети, че и аз съм англичанин и отчаяно взе да ме уверява, че не е искал да ме обиди - точно обратното на злъчния имидж, който си е изградил. Харесах "Духът на блудницата" и "Древни вечери", не съм фен на ранните му неща, които го направиха известен, но отначало "Сандман" бе приет сериозно до голяма степен именно заради неговия цитат на корицата на "Сезонът на мъглите", за което съм му вечно признателен.

Добавено: Марта разказва за това в този линк.
http://www.comicmix.com/news/2007/11/10/norman-mailer-neil-gaiman-fanboy/

Трябва да попитам - защо отказа да интервюираш Нико? Аз съм донякъде фен на "Велвет Ъндърграунд" и мисля, че ще ми е също толкова интересно да разговарям с нея, колкото и с Лу Рийд (който според мен е един от най-интересните образи в съвременната музика). Струва ми се, че на онзи етап не си бил в позиция да отказваш интервю без достатъчно смислена причина. Така че, изплюй камъчето, драги ми господине!

Защото към онзи момент - 1984 г. - тя беше развалина-наркоманка и не можеше да сглоби повече от едно изречение - което не я правеше подходяща за интервю. След като изчезна в тълпата, мениджърът й ме погледна и попита:
"Нали няма да я интервюираш?".
"Не мисля", отвърнах аз.
Има една много хубава книга за Нико по онова време - "Краят, или песни, които не пускат по радиото", ако не ме лъже паметта от Джеймс Янг.

(Вижте http://www.james-young.com/nico.html)

....

По-късно. Г-н Геймън пи прекалено много шампанско, за да продължи този пост.

& марш в леглото.

Just above the Bible, but just below Black Beauty

2007-11-19T23:05:00.000-08:00

В понеделник, 9 ноември, Нийл писа:

Тази сутрин в "Гардиан" забелязах в списъка на най-препрочитаните книги в Обединеното кралство, точно над Библията, "Добри поличби" от Нийл Геймън и Тери Пратчет. Което е странно, понеже в Обединеното кралство книгата е "Добри поличби" от Тери Пратчет и Нийл Геймън. Но се зарадвах, че е там. (Пълният списък.) И това в ден, в който мой цитат е на първата страница на Гугъл. (Хили се глупаво.)

Ходих на неофициална вечеря "преди рожден ден" с приятели, прекарах много приятно. Роджър Евъри видя колекцията с комикси и оригинални рисунки на Джонатан Рос и я пожела. Дейвид Уилиямс се извини, задето ми е казал, че приличам на Лу Рийд на премиерата на "Звезден прах" (отвърнах, че съм го приел за комплимент, което си е вярно, и му разказах как отказах да интервюирам Нико), храната беше отлична, Матю Вон ми каза, че бокс-офисът на "Звезден прах" вече е 118 млн. за целия свят (и 20 млн. засега само в Обединеното кралство) и ми обеща полилей от двореца на вещиците, ако някога имам място къде да го закача, а Холи ме прегръща много пъти и ми каза, че съм добър баща, като се вземе предвид всичко, от това по-хубаво - здраве.

Току-що ми пратиха аватара за утрешното мероприятие във "Втори живот". Изглежда точно както аз щях да изглеждам, ако имах издадена челюст и бях член на банда рокери. Ура!

Сънят ме зове. Даже ми маха. Също ми прави заплашителни жестове и подскача, за да го забележа.

Maddy would like to say a little thing about the premiere

2007-11-17T13:39:00.000-08:00

Напомних на Мади, че обеща да пише за премиерата. Тя ми изпрати следното писание, заедно с бележка-извинение, че не е много дълго. (Кажи, "Мади иска да каже нещо кратко за премиерата", беше указанието.)

---

Денят на премиерата беше страхотно интересен! Татко си купи нов костюм за премиерата - фантастично сако - можете ли да повярвяте: дори си купи графитено сива тениска, заедно с него. Не е ли шантав? Беше изключително събитие - тениската не беше черна. Много се забавлявахме на премиерата, даже повече, отколкото на двете премиери на "Звезден прах". Филмът е хубав, макар и малко страшничък за мен, но всички останали твърдят, че е изумителен, значи аз съм просто една лигла:D Нямам търпение всички да го гледат!

(Тук сме Роджър и Гретхен Евъри, агентът ми Джон Левин и аз. И понеже ме питаха, май за пръв път в живота ми, каква марка са дрехите ми, аз погледнах - нося сако Yohji Yamamoto с две копчета и тениска на Rick Owens, които купих от много хубав магазин в Лос Анджелес - Maxfields).

Late Night Thoughts

2007-11-11T23:22:00.001-08:00

Всички освен мен са отседнали в официалния лондонски хотел за отбелязването на "Беоулф". Аз съм в хотела, където бях отседнал, когато идвах в Лондон за "Звезден прах", защото когато цяла година си пътувал прекалено много, е някак приятно да влезеш през позната врата и да те посрещнат с "Здравейте, г-н Геймън. Пак ли насам?"

Така. Вечеря с дъщеря, страшна кръщелница и уеб-елф (пенсиониран) в Кикучис на Хануей Стрийт, който се канех да посетя от много време и който се оказа точно толкова добър, колкото бях чувал. (В блога на Марк Еваниер може да видите снимка от по-миналата вечер на две икони на комикса и небръснат тип с кожено яке).

Летях с "Бритиш Еъруейс" и беше страхотно. Много по-впечатляващо от Висша класа - Върждин. (Да-а-а. Скоро ще приключа с филма и ще летя отново с "НортУест", както обикновено.)

Здрасти, Нийл,
Когато хубав човек като теб адаптира една история за филмов сценарий и се появи на червения килим... какво е усещането? Възкликват ли всички звезди като Анджелина "хей, Нийл Геймън, сценариста", или казват "здрасти, кой беше ти"? Не си представям как би се почувствал човек и кое е по-изнервящото - някой като Джон Малкович да каже "я, аз те познавам" или някой като него да каже "не съм сигурен кой беше ти, здравей". Според мен първото е по-страшно, но това е само мое мнение.

Всичко хубаво,
Андреа - Демоничното ледено кубче

Като че ли е леко излишно да го казвам, но зависи дали знаят кой съм или не, а ме познават или защото сме работили заедно и сме се вижали, или по някакъв друг начин. ("Някакъв друг начин" варира от това да е чел "Сандман" до четене на този блог, или пък да е родител на лице, което да ги чете - на премиерата така беше със запознанството ми с родителите на Катлин Бийти.)

Хората, които знаят кой съм, знаят кой съм. Който не ме познава, не ме познава. Според мен това се отнася за всеки, независимо кой е и какво работи, не само за червения килим.

Това не е точно въпрос, но не видях начин за връзка. Попаднах на тази информация за хора, които играят "Втори живот" - безплатен аватар на Беоулф, доста як. Още информация тук: http://fabfree.wordpress.com/2007/11/07/just-for-the-guys-beowulf-avatar/. Предлага се и безплатна (виртуална) тениска от филма.

Ще има и виртуална пресконференция с участието на нас двамата с Роджър в събота - подробности на http://www.countingdown.com/movies/3351082/news?item_id=4001216.

Това ще ми е първият път във "Втори живот".

Уебгоблинът ще мести сайта от древната версия на Блогър, която ползваме, към нещо по-ново, което би трябвало да реши проблемите от последните няколко дни. Може да създаде нови, така че бъдете снизходителни към нас през следващата седмица и дано всичко тръгне добре.

Понеже сега стачкувате и не може да пишете и да пренаписвате нищо за телевизия и кино, няма ли да е прекрасен момент да напишете някой и друг комикс?

Още по-прекрасен момент да поработя над романа си, от който съм написал 5/8.

Pretty Much a Test Post

2007-11-09T06:20:00.000-08:00

English post here.

Здрасти, Нийл,
Пробвах да прочета последния ти пост (Roger and Me) от RSS агрегатора ми, но ме пренасочи към Грешка 404 - страницата не съществува. Ами... таковата, благодаря. К.

Явно блог-платформата има проблеми в момента и постовете не се публикуват. Защо се появяват доволно в агрегаторите, а в блога - не, е загадка, която несъмнено ще се разреши с времето...

Значи това е нещо като пост-отбелязка, с който проверявам дали публикуването е успешно и дали ще се видят предишните постове.

Тази снимка е може би единствената, на която с кожено яке е друг, а не аз.

Както казах и преди, доволен съм от първоначалните ревюта на "Беоулф" , защото ми беше писнало от безбройните глупости в интернет, надраскани от хора, възползващи се от древната привилегия уверено да пишат онлайн за неща, от които хал хабер си нямат.

Едва ли всички ще харесат филма, както не всички харесват кой да е произволен филм, но според мен той е много повече "филмов", отколкото са били очакванията. Аз самият вероятно се кефя прекалено много на изказвания в стил "смятах, че ще е боклук, но после го гледах и..." в първите ревюта, които започнаха да излизат. Например в "Анимейшън Магазин" http://www.animationmagazine.net/article/7565 пишат така:

"Невероятно завладяващо и вълнуващо постижение и всички, работили по него, трябва да гордеят с това.

От първото нападение на чудовището Грендел на залата за пиршества на крал Хродгар става ясно, че това не е "Полярен експрес". "Беоулф" е кървав, непристоен, безцеремонен, секси и като цяло як. Годината е 518 от н.е. и едноименният герой пристига в датското кралство Хеорот, за да го освободи от завладелия го демон. Самохвалко, надут и напълно мачо, той отначало прилича на роднина на героя на Джерард Бътлър от "300", но впоследствие се оказва силно непълноценен герой, подобен на трагичен образ от древногръцка трагедия. Сценарият на Нийл Геймън ("Коралайн", "Маска-огледало") и Роджър Евъри ("Криминале") си позволява някои отклонения от оригиналния сюжет и изтъкава интелигентна и заплетена мрежа, която намеква, че eпосът, рожба на устно предание, е само половината от историята.

Често съм поставял под въпрос логиката на усилията, положени за създаване на реалиситични CGI герои, когато просто можеш да снимаш реални артисти, но в този конкретен проект това има смисъл, защото целта е хората и чудовищата да изглеждат от един и същ свят...

... Жалко, че филмът вероятно няма да бъде допуснат да се състезава като "Най-добър анимиран пълнометражен филм" на тазгодишните Оскари, защото повечето хора ще го възприемат като анимация. От друга страна, няма да е честно да се бутне при филми, които са изцяло анимация. В този си вид "Беоулф" е в отделна, собствена категория и Академията не знае какво да прави с него. Но ще бъде принудена да измисли нещо, особено ако филмът има голям касов успех.

"Беоулф" успява там, където повечето летни "хитове" тази година се провалиха - истинско развлечение със завладяваща история и сложни, неклиширани образи. Не е съвършен филм и ще има много критици, но според мен е една от големите изненади на годината и заслужава да се гледа от много хора. Сигурен съм, че изглежда добре и на стандартна прожекция, но си направете услуга, шофирайте няколко допълнителни километра до IMAX кино и го гледайте в 3D.

Блогът на Ан Томсън от "Варайъти", посветен на "Беоулф" - http://weblogs.variety.com/thompsononhollywood/2007/11/beowulf.html - цитира ревюто на Стивън Шафър, което започва така:

"Око да види, ръка да пипне" е наполовина вярна пословица за огромния, монументален "Беоулф" на режисьора Робърт Земекис, който тръгва по кината на 16 ноември. Екстравагантната адаптация на епоса за прокълнатото кралство пресъздава една Дания от 6 век, тъй образна, романтична и завладяваща, сякаш виждаме оживял триизмерен комикс за принц Храбър, детска фантазия, реализирана така пълноценно, че зрителят е вцепенен от удоволствие."

и завършва така:

Големият въпрос за Оскарите - за най-добър филм ли ще бъде номиниран, или за най-добра пълнометражна анимация?

А любимият ми цитат е от блога на един човек, присъствал на снощната премиера - http://moschus.livejournal.com/83515.html

Винаги е забавно да идеш на филм без никакви очаквания и да разбереш, докато вървят финалните надписи и осъзнаваш в пълнота последните моменти, а опиянението от невероятната история замайва публиката - аплодисментите, изречените коментари, подслушаните разговори докато се изнасяме от киното - че си един от първите зрители на филм, който ще се превърне в голям хит и че си го гледал без надъханите очаквания и влиянието на рекламата, без да знаеш сюжетните разкрития, което скоро ще е невъзможно за зрителите по света, освен ако не са живели в колиби и пещери. А той ще стане хит не защото е маркетингов продукт и корпоративно мероприятие (и продължение на продължение на продължението), а защото е просто хубав, чак до мозъка на костите на добре измислената история и хората ще го харесат и ще разкажат на други колко им е харесал. Както аз разказвам на вас сега. Колко старомодно и положително архаично.

Ето горе-долу пълен транскрипт на пресконференцията за "Беоулф", на която цитатите от Анджелина Джоли са взети тотално извън контекст, по целия свят.

Между другото, моето мнение е, че образователният пакет по Беоулф е просто неправилен. Част от идеята на сценария на филма "Беоулф", който написахме с Роджър, са моментите, където той се различава от епоса "Беоулф" и разглежда взаимоотношенията между човека и разказа за човека. Според мен не бива да се слага историята, съчинена от нас, в учебни материали - изглежда просто начин оправдано да се вбесят преподавателите на "Беоулф", чиято задача си е достатъчно тежка и без ние да им утежняваме живота. Щеше да е по-интересно или да се включи оригиналът, или да се разгледат разликите. Аз бих насърчил гимназистите да гледат нашата версия и да обсъждат какво е променено и защо.

Roger and Me

2007-11-06T23:18:00.000-08:00

English post here.

Как беше червеният килим ли? Ето така...

Ние с Роджър Евъри на червения килим:

Мади обеща да напише пост за вечерта. Тя сега лети с нощен полет за вкъщи, за да не изтърве училище - тя настояваше, не аз, да ми е жива и здрава.

Чудесна вечер.

The Fifth of November

2007-11-05T23:05:00.000-08:00

Еnglish post

Честит ви ден на Гай Фокс!

Помнете...
Няма по-подходящ ден за опит да взривите правителството. Особено дегизирани като буре с херинга.

Довечера няма да паля огън, а ще ходя по червен килим. Аргх.

Spot the Typo

2007-11-05T11:16:00.000-08:00

Spot the Typo

Анджелина Джоли призна, че се е почуствала (sic) леко засрамена при вида на голите сцени с нея в най-новия й филм "Беоулф". Актрисата твърди, че макар голите сцени да са били с(т)имулирани, й е станало малко неудобно. "Леко се засрамих", казва тя, "Изненадах се, че се почувствах така оголена. Имаше моменти, в които ме хвана срам... и се обадих у дома да обясня, че забавният филм, който снимах за дигитална анимация, всъщност се оказа различен от очакваното."

Взето от този линк.